Здрасти 🙂

Нямам особено добро обяснение защо за трети път ходя до там тази година…още повече, че подозирам, че скоро ще има и четвърти. Просто искам да направя някои конкретни снимки и това е.

В средата на април беше горе-долу както си го представях – леко раззеленено и с повече вода. Частта с повечето вода обаче е леко подценена. Дебитът беше толкова силен, че до определени части от водопада изобщо не можех да стигна, за да снимам нормално.

Ето едно пролетно повторение на един от януарските кадри, за да добиете усет за разликата:

Ето въпросната януарска снимка.

Поразходих се все пак нагоре-надолу и случайно или не, повторих (почти) друга снимка от зимното ходене:

Пред вид дебита нямаче начин да не разгледам страничното водопадче, което съм виждал да църцори* други години. Сега изглеждаше доста респектиращо:

Помотах се и край пещерата, от която извира рекичката на въпросния водопад.

Изглед на вътре:

Изглед на вън:

На слизане обратно заварих няколко човека от селото да се грижат за мостчетата, без които до  интересните места от местността ще стигат само нинджи. Обясниха ми, че течението било на път да отнесе бетонните основи на мостчето и пред вид очакваните валежи и усилване на дебита, правеха, каквото могат, за да спасят положението. Добри хора.

Междувременно още един кадър:

За безкрайно мое съжаление, тази снимка щеше да изглежда доста по-различно преди две години. През зимата на 2008/09 силният замръз е довел до отчупване на централния травертинов венец на тази част. Водата падаше като перде и изглеждаше невероятно. Сега пак е красиво, но…не толкова.

По лявата, сега суха част на горната снимка, преди също течеше вода…може би пак ще потече след няколко стотин години.

Имах планове за се разходя и до Самотния водопад, който успях да открия за себе си през януари. На слизане естествено щракнах разни неща:

Друго си е като се раззелени…

До Самотния водопад стигнах бързо. Отново повторих за сравнение една от зимните снимки на пещерата, от която извира.

Самият водопад също беше по-внушителен, ето зимната снимка за сравнение:

И този беше прекалено силен, за да ми позволи повече ракурси, а и нямах време да чакам слънцето да застане там, където исках, за това тръгнах към селото.

Пътьом това ми хвана окото:

И това:

Остана ми все пак малко време да погледна местната църква:

Докато си чаках рейса, небето над заспалия площад стана доста интересно:

На края, но не на последно място искам да споделя едно важно откритие, което случайно направих. Предстои ми да се консултирам с експерти, за да потвърдя извода си, но все пак на 99% съм сигурен, че открих “Кривата круша” ! Ето я:

Намира се на черния път от с. Крушуна за с. Кърпачево. Който иска да я види, да ме пита как се стига, ще дам подробни насоки.

‘Айде лека от мен.

*широкo-разпространена заблуда е, че “църцори” е единствената българска дума без аналог в иначе в пъти по-богатия английски език. Аналог има: “to trickle” – описва абсолютно същото съотношение между движение/количество/звук на течаща вода 8)