Category Archives: Лобош

Полска скакавица и язовир Пчелина

Feb
03
2011
by Hristo Svinarov | 6 Comments

След последното ходене до този водопад, когато го хванах леко никакъв поради топлата вълна, започнах да следя изкъсо прогнозите за времето и да чакам застудяване. За мой късмет се случи – за около седмица температурите си бяха доволно ниски, а аз започнах да точа зъби за почивните дни. Бяхме се разбрали с Ванката Миладинов, за който ви бях говорил в този пост, евентуално да се разходим заедно и той взе, че наистина се нави. Пред вид стила на пътеписите му подозирах, че ще е забавен тип и не бях сгрешил, набързо счупихме леда (в началото дори буквално, понеже той рина скреж от стъклата на колата си) и лека по лека завързахме готин разговор.

Бяхме се разбрали първо да гоним изгрева на Полска скакавица, а след това да караме на импровизация. След минимални лутания в тъмното из Кюстендилските селца, пристигнахме над водопада точно на време. Всеки си хвана пътека за снимане и се разделихме. Аз си бях планувал един кадър под водопада, който се надявах да улуча. Качих се криво-ляво до горе и бях леко разочарован, понеже не беше замръзнало, както го исках…”ще се идва пак, Свинаров”. Все пак изгревът си настъпи и реших да пробвам да извлека, каквото мога от ситуацията:

Заврях се малко по-навътре за да пробвам разни ракурси, които не съм снимал от тука:
Слънцето вече изпичаше, но още беше твърде студено, водопадът ме пръскаше постоянно и всичко замръзваше по мен или апарата за секунди (по едно време капна директно в спусъка и го стопира), за това реших да се ориентирам надолу. Умрях си от смях, като си видях раницата,  която бях зарязал наблизо:
Помотах се малко наоколо търсейки Ванката. По едно време и той се появи, беше се забил по горните части на водопада. Събрахме се отново до изходния пункт и заумувахме на къде да хващаме. На близо беше каньона Шегава, който също бях снимал скоро, но снегът като цяло се беше постопил и решихме, че няма смисъл. Тогава Ванката изскочи с идеята да се занесем на язовир Пчелина с параклиса Св.Йоан Летни – едно от фотографските клишета на България.
Пътьом пробвахме да снимаме в една заскрежена горичка, но тя изглеждаше интересно повече от далеч:
От близо не стана нищо. Пробвахме и близкия Земенски манастир, но и там не изскочи нищо интересно. Малко бяхме поувесили носовете, но все пак оставаше язовира.
Пристигнахме там с идеята да чакаме залез – мястото е много фотогенично, все пак клишетата не са станали такива случайно, само че до залеза оставаха над четири часа…на всичкото от горе и се позаоблачи по възможно най-тъпия начин от фотографска гледна точка. Решихме обаче да чакаме. След малко се появиха и колеги, слънцето просветна леко и се заехме да щракнем поне документално един от най-сниманите ракурси на местността:
Ванката и Росица в действие:
До залеза оставаше още много. Всеки започна да си търси нещо за  снимане. На мен ми станаха интересни формите, които образуваше топящата се ледена повърхност на язовира:
Някой приличаха на нервни щрихи нахвърляни с писалка:
И това не отне много време. Пробвах и разни други ракурси на параклиса:
На края се кротнахме малко и седнахме да си лафим. Небето се поизчисти с изключението на малки ефирни облачета, което предполагаше интересен залез и продължихме да чакаме пообнадеждени, че няма да се приберем само с документални кадри от тук.
След около час и половина хилежи, дойде време да се ориентираме към избраните точки за снимане.
Нямах много време за импровизации:
Понякога малко след залез е най-интересно:
И това беше. Близо пет часа дрямане за десет-минутен прозорец с подходяща светлина…Доволни бяхме все пак, денят беше горе-долу спасен и си хванахме пътя не без обичайните закани, че ще се върнем и “тогава гле’й к’во става…”

Лека от мен и честит Рожден ден на баща ми, да ми е жив и здрав 🙂

Also posted in водопад Полска скакавица, залез, параклис свети йоан летни, язовир Пчелина