Eто как точно изглеждаше София малко по-късно:
Тук вече светлините започваха да избиват |
Eто как точно изглеждаше София малко по-късно:
Тук вече светлините започваха да избиват |
…нещо като “Зима е”, но натъкмено пред вид условията…
Два от почивните дни в Ямбол се оказаха толкова приятно замъглени, че просто си плачеха за разходка с апарата. Често съм писал колко обичам това природно явление и какъв полезен ефект има при снимане – мъглата променя цветовете, крие излишни елементи и като цяло създава едно особено настроение, което лично на мен ми допада в пъти повече от всеки ясен слънчев ден.
Всичко започна със случайна среща с приятел, който не ме остави да се прибера, а някак си естествено завихме в посока градския парк. Там мъглата постепенно настъпваше и превръщаше тривиалните сцени в загадъчно-интересни:
Пресъхналия фонтан… |
Едно от любимите ми неща за снимане, както ще стане ясно след малко са дърветата и силуетите им:
А в комбинация с някое водно отражение става още по-интересно:
Снимах още доста неща, но ще стане прекалено монотонно.
За това отиваме на другия ден, когато мъглата все още си беше доволно залепнала наоколо. Разходих се малко извън града по течението на Тунджа, за да видя какво ще се покаже…естествено повече дървета:
Наоколо се моташе и един рибар, който влезе приятно в кадър:
За да има някакъв ритъм, ще редувам малко кадрите с няколко, които заснех по-късно през нощта отново в парка:
И пак фонтана… |
Отново дърво:
И отново фонтана…доста го обикалях тази нощ и все ми изскачаха интересни композиции:
Дървото, което ми хареса най-много от деня:
За следващия се наложи да направя два различно фокусирани кадъра, за да стане рамката, която исках:
И за финал, една абстрактна изг*зица, че отдавна не съм завършвал пост по подобен начин 🙂
По-често трябва да я пускат мъглата, много приятна работа върши…
Лека и се пазете от грипа, че е много тъпо да си болен…
Powered by Photocrati