По средното течение на река Тунджа в по-равнинните части са изградени доста преливници, които обуздават течението и кариери за добив на речни инертни материали. С течение на времето съотвените басейни са си развили собствена еко-система и си изглеждат като малки приятни езерца. Бях изключително доволен, като разбрах този факт, от който следваше, че имам бързи варианти за снимане, ако изведнъж времето стане интересно.
Така се случи и един ден от миналия Май. Беше се заоблачило достатъчно, че прибързано да отпиша деня. Около два часа преди залеза обаче, облаците почнаха да се разкъсват и се наложи да запаля колата. Избрах си една кариера за чакъл близо до Сливен. Посоката, в която исках да снимам изглеждаше сравнително добре:
Вятърът постоянно разместваше облачните маси, което винаги е добро дошло за експерименти с дълги експозиции.
И същото упражнение преди самия залез, когато цветовете за кратко стават убийствени:
Няма особен смисъл да показвам още кадри в тази вече досадно монотонна публикация. Получи се добре за около два часа “извънредна” работа и се прибрах доволен.
Толкова за тази седмица. Лятото е по средата, а аз вече съм на есенна вълна, така че ‘айде там Август-Септември по съкратената процедура и да идва хубавото време >:)
Лека от мен 😉