Това време от годината е, през което фотографското стадо мигрира към цъфналите рапични полета. Навсякъде е осеяно с жълти петна, които са идеален обект за снимане почти във всякакво време. Аз лично успях да се пробвам в един облачен ден и ето резултатите:
Беше и ветровито, а за мен това си значи само “дълги експозиции”.
Хубавото е, че имах и сериозен избор къде да снимам, понеже край целия град беше осеяно с десетки полета. Карах си на наоколо и от време на време спирах под учудените погледи на разни тираджии, за да пробвам поредната композиция:
На края паркирах и закрачих по-сериозно из нивите. Облаците бяха просто идеални този ден, а мен дори не ме домързя да експериментирам с различни скорости:
 |
| бързо… |
 |
| бавно. |
И още веднъж:
 |
| бързо… |
 |
| ,,,и бавно. |
На моменти облаците се разцепваха и за малко да стане уникално…но не би, слънцето проби колкото да доразкраси малко:
Мисля да приключа до тук, че почнах да виждам жълти петна като си затворя очите.
Следва първа част от едно пътуване из Северна България, в което за един ден видяхме три водопада и три пещери…
Лека 😉