Предният разказ за Пирин свърши с началото на разходката до Муратово езеро. Оказа се лека и направо приятна щом почти през цялото време успявахме да си говорим. Изведнъж след един завой и леко баирче пред нас се ширна и езерото. Направо зяпнах. Моментът беше перфектен, понеже нищо не нарушаваше спокойствието на водата и цялата околност се отразяваше в повърхността. Ванката скоро беше шетал наоколо, за това просто си седна на единия бряг, за да релаксира, но мене еуфорията не ми даваше мира. Трябва да се науча в такива моменти да не барам апарата, понеже снимам абсолютни глупости, които след това по никакъв начин не мога да харесам.

Около час и стотина излишни кадъра по-късно, светлината лека по лека започна да придобива вид удобен за снимане:

Ванката също се размърда и почна методично да отстрелва пейзажа:

Малкото синьо петънце на брега в дясно…

Един от често срещаните кадри от това място е рекичката, която се влива в езерото и на практика си е част от него: