Category Archives: пейзажна фотография България

Защо харесвам тази снимка ? V

Перфекционизмът уморява, а подозирам, че и убива…вижте Стийв Джобс*.  Поради това ще Ви занимая с един мой любим кадър, който не попада точно в графата “перфектен по всички параграфи” (авторката има доволно количество такива, както ще се убедите, ако щракнете линкчето на края),  но винаги когато се сетя да си го отворя, като му се нагледам, го затварям…след което пак си го отварям и си го гледам още малко.

Става въпрос за този кадър на Галя Велева:

Забравени мостове

Някой би казал, че е леко претрупан и би бил прав, но за мен в този случай това е с нулево значение, а и  една от най-сложните задачи в пейзажното снимане е да се опрости кичозната по принцип природа.

Всъщност за разлика от друг път нямам намерение да чепкам всички причини, поради които тази снимка ми е любима. Цветове, водещи линии, композиция – тези неща на повечето хора са ясни.

Има една основна причина и тя е водопадът от мисли на тема “преходност”, който се изсипа първият път и всеки следващ от тогава, когато я гледам: хората сме склонни да олицетворяваме природата, да си мислим, че тя ни “приема”, “посреща”, слънцето ни се “усмихва”, морето ни “целува”, гората ни “шепне”….. краставици под налягане 😀 . Природата е такава, каквато е, ние сме част от нея и то далеч не най-важната. Имало е нещо преди нас, и ако не внимаваме,  ще има и след нас, просто ще е друго…и мостовете, които сме построили няма да издържат дълго.

Повече от Галя може да видите ТУК.

 

 

* Извинявам се за тъпата шега, друго не родих :/

Защо харесвам тази снимка ? IV

Дръжте се, мили мои, на лятото му се вижда края !

По средата на този анти-фотографски сезон ми се стори абсолютно нормално да ви занимая със следната снимка на Евгени Динев:

Замръзнал свят

Та защо точно тази от хилядите негови? Поради следните причини:

  • перфектнотозаснеманеипостобработказакоитовсекипътказвам
    чеспоменавамзапоследнонотоваеположението;
  • чудесното решение да се кропне 1х1 – квадратът е привидно проста форма, но ако задълбаем, става ясно, че всъщност е доста по-ограничаваща от нормалния 2х3 правоъгълник, с който сме свикнали;
  • фината цветова гама – вроденият ни грях като пейзажисти е да бъзикаме цветовете, понеже е лесно. В този случай обаче няма нищо излишно;
  • художествено, тази снимка я оприличавам на парченце майсторско хайку и не само заради простотата на линиите и композицията – в този поетически стил има едно правило: по някакъв начин в думите трябва да е внушено годишното време. Нашето крайбрежие рядко показва ясно кога се случва снимката, а точно тази композиция би работила и във всеки друг сезон. Замръзът обаче поставя нещата под съвсем различен ъгъл и морето от примамливо, става смъртоносно. В тази снимка се блъскат обичайното подканящо усещане на спокойната вода с факта, че ако влезем точно сега, може и да ни е за последно. Рядък момент по нашите ширини, брилянтно запаметен.

    (ако имах достатъчно мозък, за да съчиня подходящото хайку за тази снимка, то щеше да се намира тук)

Лека от мен 😉