Category Archives: пейзажна фотография България

Когато техниката има значение *

Една от “любимите” ми класически реплики на утвърдените фотографи е: “Техниката няма значение“. Няма значение нито с какъв апарат снимаш, нито с какви обективи, презапасяването с техника вреди на креативността и т.н. Всички до един снимат с някой от последните модели на избраната марка и притежават двойна цифра обективи, за които все още не е измислена достатъчно голяма раница. Толкова по въпроса.


Сиромах човек – жив дявол

Важно е да отбележа, че съм съгласен с част от твърдението: действително творческият мускул се събужда, когато се действа в режим на ограничения от какъвто и да е вид. Един от любимите ми филми е направен с бюджет по-малък от парите за тоалетна хартия, които похарчи съседа за последната седмица **. Излезте да снимате само с един твърд обектив и ще усетите как започвате да мислите различно и да раждате всякакви начини, за да се справите с конкретна задача.

Тази публикация обаче е за нещо друго.


First world problems ***

Преди години започнах да усещам, че пейзажа ми става все повече като занаят. Имах готова рецепта за всеки сценарий. Добър преден план – вади широкото и го разкрачи на макс; няма преден план – слагай дългофокусния и отрежи нещо. Знаех какво да очаквам и почти нищо не можеше да ме изненада, камо ли да ме развълнува.

Оказва се, че почти всеки, който снима достатъчно дълго, стига до подобна задънена улица. Всеки също така си намира различен начин да излезе: някои просто разширяват географията на снимачния си интерес, други задълбават в различен жанр, трети почват да снимат фасове.

При мен се получи нещо друго.


“Лудите, лудите – те да са живи! “

Често ми се случва да сипя дитирамби по адрес на нароилите се през последното десетилетие малки компании произвеждащи обективи. Схемата им е следната: правим евтини, различни, често нишови стъкла, правим ги добре, намърдваме се в цепнатините оставени от големите батковци, растем, пропукваме статуквото и постепенно ставаме сериозен фактор на пазара. Прекрасни са, да са ми живи и здрави.

Та мотайки се из интернета преди време, ми се мерна заглавие, което съдържаше думи, които принципно нямат място в едно изречение: “широкоъгълно” и “макро“. Точно така. Звучи като оксиморон, но гениите от Venus Optics явно не знаят що е то и някой там си е задал брилянтния въпрос: “Ами какво ше стане, ако …?”

Лично на мен ми се запали стола и натиснах мишката по-бързо от таксиджия – клаксон **** . Оказа се не просто истинско, ами дори по-хубаво от това: 15 mm твърд обектив (чудесно !), изцяло ръчен (дреме ми), F4 (приемливо, да не ставаме алчни), минимално фокусно разстояние 4 mm (wtf ?! не, сериозно…WTF ?!), shift функция (нямам идея за кво ми е, но звучи добре) и о, боже, резба за преден филтър (малка, но мнооого важна черешка). Нещата придобиха съвсем реални измерения, като прегледах и снимковия материал – това си беше съвсем нова визия. Възможностите се разпукаха в главата ми като гъбки след дъжд (по-надолу ще стане и визуално ясно защо). Трябваше да го имам.


My precioussss….

Не след дълго се сдобих с бройка. И сега кво прайм, Свинаров ? Ми почваме да се учим, кво. Първият проблем – фокусно стакване. Оказа се, че хората отдавна са го решили и има достатъчно добър софтуеър. Втори проблем – ми нямаше реално такъв, оставаше да изляза навън и да действам.

Отне малко време преди резултатите да почнат да ми харесват, но знаете как е със свръх-ентусиазма:

Оказа се, че стъклото крие още един бонус: крайно симпатичната звездичка на тесните бленди:

Тука изскочиха и други проблеми: горната сцена освен фокусен стак, изискваше всеки елемент да е поне тристепенен експозиционен клин (а аз за всеки случай правех пет-степенни – излишно усилие), което означаваше, че за един краен кадър, стигах понякога до 120 сработвания на затвора; отделно, всеки полъх на вятъра ме връщаше в начална позиция. Отдавна съм приел, че пълното щастие се случва рядко и трае секунди.

Не след дълго изскочиха и гъбите, и ми се отдаде случай да пробвам кадрите, които първо ми изплуваха в главата, когато разбрах за този обектив:

Вече нищо не беше прекалено дребно за преден план….

…дори мравките:

източна стара планина пролет 2019

Минималното фокусно разстояние от 4 mm позволяваше да се проближа толкова, че наглед обикновените неща да изглеждат красиво:

В много случаи, когато няма материал за макрото, просто си го ползвам като твърд широк обектив, което винаги е добре дошло:

Резбата за преден филтър също влезе в употреба:

Всеки сезон предлага своите благини:

пролет 2019
Горски ирис

И един “зад-кадър” от горната сцена, за да придобиете по-реална представа:

Забавата е огромна и се чудя какво ли още предстои…


За финал, накратко:

  • това не е реклама на Venus Optics, или поне не е платена от тях; историята ми е просто пример как техниката може да ви даде изцяло ново вдъхновение;
  • стъклото не е перфектно, страда от нормалните проблеми на ултра-широкото, както и разни други, но за мен всичко е пренебрежимо пред възможностите, които ми дава;
  • работи се от статив, за поредпочитане такъв, който може да ляга почти до земята и с чупеща централна колона;
  • фокусният стакинг иска от F11 нагоре и много внимателна работа с ръчния фокус (ако пуснат автофокусна версия, която може да се командва с автоматичната стакинг опция на тялото, ще стане песен, но до тогава ше ма’аме неистово)
  • За сглобяването има достатъчно софтуеър, аз ползвам Helicon Focus, но има и други;
  • важат всички утвърдени художествени правила; фактът, че притежавате такъв обектив и сте го овладяли, няма да ви направи кадъра интересен сам по себе си. Ето няколко скучни снимки за пример:
  • макрото все още е за мазохисти, но явно се оказах такъв.

* взаимствах заглавието от това клипче, в което пичът обяснява каква благина е по-високият статив и е напълно прав;

** силно се надявам тази плоска шегичка да загуби смисъл в най-скоро време;

*** питайте гугъл; нашите ширини не попадаме съвсем в тази графа, но не сме и в икономическия г*з на географията;

**** както знаем, това физически е невъзможно.

2020…”ЗИМА” ?!

Ден първи от обявеното извънредно положение свързано с пандемията от поредния вирус. Ситуацията все още е сюреална, но както се казва “живеем в интересни времена” *. Не намирам обаче причина да не си запиша поредната част от този своеобразен дневник.

Ясно защо в заглавието сезонът е в кавички – през 2019-20, зимата по нашите краища беше в една февруарска събота. До обяд. Трябваше да попътувам доста, за да видя малко сняг, но за това по-късно в публикацията.

Първият ни набег беше в посока морето. Май се очертава традиция, в което няма лошо. Също така май се очертава традиция да започвам с половинчати кадри, в което обаче лошо има:

В Странджанските гори също беше леко скучно откъм снимане:

Различната тръпка дойде от десетките кърлежи дебнещи от едни високи треви. Нещо като руска рулетка, но с по-голям пълнител и повече патрони. Размина ни се.

Половинчатите кадри продължиха и по северното море, където като че ли сушата беше отдръпнала морето няколко метра навътре. Това тотално ми скапа подготвения кадър, за това просто написах каквото трябва и си бегах:

По-късно през сезона за първи път от години се върнах на любимата си местност Ямурджа, по-известна като нулата на Жребчево. Наясно бях, че без страхотните дървета там няма да ми се случи кой знае какво, но всъщност ми се случиха доста интересни неща. За първи път забелязах стотиците черупки изхвърлени от течението покрай брега:

Оказаха се чудесен преден план. По-късно ги пробвах и на един изгрев, който почна добре, но фитилът му свърши по средата:

Заиграх се и с обичайните белези на сушата:

жребчево
Суша

Липсваше ми такъв кадър и предвид падналите нива на повечето язовири, щях да мрънкам много, ако не ми се беше случил.

Най-много обаче се заиграх с отражението на едно намаляващо гьолче:

Супер забава беше докато снимам, да се оказвам заклещен до глезените в кал и да не мога да мръдна:

Предвид, че се пада във всеки кадър, това отсреща трябва да е връх Костов чукар. Висок е 631,6 метра. Да си знаете.

С напредването на сезона дойде време и да пристъпим към реализирането на плановете, които имахме със софийската група. Посоките бяха Север или Юг. Избрахме Юг и едно място, което ме вълнуваше от доста време: малката гора с гигантски секвои край Кюстендил. Имах доста ясна идея какво да очаквам, но това грам не намали ефекта от първата ми среща с тези дървета. Невероятни са.

Това важи особено за трите най-стари от тях:

Тримата крале

Благоговението ми нарастна като разбрах, че са на около 140 години. Видът обаче живеел над 4000. Това ги правеше леко поотраснали бебета. Такива факти яко ми стартират допамина.

Доста щракане отнесоха трите красавци:

Минахме и задължителните сцени тип “колко сме дребни пред майката природа и т.н.” **:

В светлината на факта, че не знаех кога пак ще се окажа тук, гледах да изсмуча всичко, което мога от сцената:

Като правило си знам, че почна ли да влизам в абстракциите, е време да събирам багажа. Не ги виждам толкова добре като други фотографи.


Ехото от посещението ми в тази горичка ме накара да се поровя за повече подробности постфактум. Натъкнах се на публикации информиращи, че преди около година някой е надупчил трите дървета за смола. След което е пробвал да ги запали. Главата ми не може да го побере. Отказва. Имам усещането, че светът все по-ясно се разделя на два лагера. Имам се за атеист, но някои моменти почвам да не мога да ги пренебрегна…


Оттам слязохме към Стобските пирамиди. Това е едно от местата, на които е напълно възможно да се направи таймлапс и реално да се види как се променя. Изумително е.

Моментът обаче не беше. Небе никакво и съответно, никакви шансове за снимки. Или така си мислех, докато Галя не изкара една птичарска базука. Оказах се в епизод от серията “Когато техниката има значение” *** .

Поглеждайки през близо хилядата милиметра фокусно разстояние, кадрите се оказаха напълно постижими…

…и се наложи да поостанем, докато скалите почервенеят:

На другия ден избрахме посока Запад и язовир Душанци. Там на стандартното отражение се оказа, че някой е паркирал десетина водни колела и ракурсът е невъзможен. Айде пак изненади и мрънкане преди изгрев. Наложи се да продължим навътре по брега. Това се оказа и чудесно стечение, понеже язовирът предлага прекрасни гледки стига да походиш няколкостотин метра.

С билото на Балкана на заден план, гледката май ми харесва повече от Широка поляна:

Обещавам си да дойда пак.

Имахме още няколко часа за губене. Разходката ни награди с още едно бисерче, което предполага бъдещи посещения:

Базуката на Галя отново влезе в употреба. Галюш, благодаря ти и тук, до голяма степен ми “оправи” пътуването.

В следващите седмици пролетта дори не изчака зимата да свърши, а започна с първите цъфтежи. Хукнахме към северна България да снимаме пролетно ботурче, по-известно като дива циклама. От сега да кажа, намерихме гората лесно, но снимки на циклами от мен няма да видите. Не ми се получи.

Не ми се получи и снимка на Боаза, заради оскъдния дебит:

Не ми се получи и залеза, но пък странният ефект от силния вятър върху клоните на дълга експозиция горе долу ми харесва:

Последва набег по Родопите в търсене на поляни с минзухари. Видяхме десетина. Не поляни. Минзухари.

Пътьом минахме през водопад Свети дух, за който си спомних защо съм го забравил. Адски труден е за снимане. Разходката по подивелите мартенски потоци обаче беше приятна.

След навъртяните километри по родопските шосета, решихме да заложим на сигурно и се оказахме отново на Батак, където вятърът беше подфиртил ниска облачност:

Гледката на този остров не ми омръзва, а в комбинация с луната даже стана поносима снимка:

Първа пролет дойде някак между другото. От паника и бъзици в социалните мрежи не остана място за обичайните честитки по темата. Щъркелите обаче са тук и действат по обичайните си проблеми. Хората чакаме лудостта да отмине.

Лека от мен 😉


*историята не казва точно дали наистина е древно китайско проклятие, а китайците мълчат по темата…което всъщност е иронично

** обикновено за тези кадри не позирам аз, щото се оказваме не чак толкова дребни и снимката не става; това отдолу е Галето Велева с моето яке за контраст 😉

***върти ми се отделна публикация по темата – интересните времена си имат и хубавите оттенъци

Also posted in Батак, водопад свети дух, Осогово, Родопи, секвои ючбунар, Стобски пирамиди, Черно море, язовир душанци, язовир Жребчево