Category Archives: Пирин

2017: Юли – Декември…

…и обща ревизия на почти изминалите дванайсет месеца като цяло…някак си не върви след две публикации за цяла година да направя една отделна в стил “Годината ми в снимки”, така че ще наруша традицията.

 

Надали ще изненадам някой като си кажа, че през Юли пак снимах светулки, и пак в резерват Ропотамо…не се заричам, но мисля през следващата година, ако отново ще гоня буби, да е по нови места – в гората на Ропотамо вече започнах да именувам сърните и глиганите.

През този светулков сезон ходих само три вечери, а за показване горе-долу стават резултатите само от две от тях:

Тая гора определено трябва да я оставя да “почине”.

Лято 2017 беше наказание за фотографите, кратко и ясно. Морето рядко беше нещо различно от тепсия, а на Пирин видяхме на два пъти по половин облак.

Тук-там се намираше по някоя троха за гладната ми фотографска душичка:

Това горе между другото  е плажът от “Оркестър без име”. Факт.

А това долу е едно от любимите ми пирински езера – не се сдържах въпреки “туристическия” изглед на снимката:

Не се сдържах и да не се побъзикам отново със стотиците рибенца – глупави са като кокошки, но в пъти по-забавни:

Август също мина тягостно с леки разсейки:

Още един факт – оказва се, че Черно море също има свой приливно-отливен цикъл – амплитудата му обаче е около десет-петнайсет сантиметра – малко, но от сърце. Забелязах го като правих тази снимка:

На другия ден този рошав преден план вече беше под вода:

Та така де, пазете се, може да си намокрите чорапите, ако не внимавате.

Някъде по това време за първи път щракнах и още нещо, за което мечтая от години, но резултатът е далеч от каквато и да било художественост, така че всичко предстои. Трудничко е, но има начин и това за сега е важното.

Август се изниза и както си му е ред, Септември донесе малко разнообразие в небето. Залезите почнаха да придобиват онзи леко студен оттенък, а цветовете да остават няколко минути повече:

Случи се и традиционната нощ, когато арапейците изпращат сезона пеейки “Оставаме, остааавамееее !”, след което палят колите и си тръгват.

За мой късмет нощта предложи чудесна буря на хоризонта:

…докато някой не включи някаква лампа, която поразвали пейзажа…

…след което обаче арапейците запалиха “последния огън” и нещата взеха, че придобиха приемлив, дори прекрасен вид:

След което дойде Октомври. А този месец значи есен.

Първо я подгонихме в Родопите, където щракнах едно водопадче, което до преди  година мислех, че не е там, където е, но това е друга история за две Белици и няколко мечки…

Водопад Гюмбертията анфас и леко не-точно-анфас:

Междувременно гледката от хотелската тераса беше тази:

А на сутринта – тази:

Родопите човек може да ги снима и по гащи от терасата.

През Октомври цветовете вече се задържат достатъчно дълго, та човек да поосмисли композицията си:

Освен ако не е втръсналото самотно дърво в пусто поле, което или центрираш, или не (аз напоследък само ги центрирам…):

Дойде и Ноември, който пак значи есен, но в ниското. Новородената ни Ямболска Фотографска Общност  се занесе по долното течение на Тунджа, за да гони мъгли. Хванахме ги мъглите:

Хванах си и разни детайлчета от типа “аз много си ги харесвам, щото са си мои”:

От реката, пленерът се изнесе към Сакар, където центрирах поредното полско дърво:

И “залязах” на Палеокастро, който по това време на годината гледа към залеза:

По-късно през месеца се разходихме и до едни отражения, където обаче дърветата бяха с прекалено много листа, за да стои добре:

А след това отново бях част от забавата на PhotoSchool.BG, този път в Димитровград-Хасково. Чудесни хора има и там. Има и брезички:

През Декември снимам рядко. Този няма да е различен и това ми става все по-ужасна мисъл. Декември трябва да се промени ! (считам го за новогодишно обещание наред с отслабването, спирането на вредните храни и т.н….тоест а дано, ама…..)

 

Пожелавам на всички 2018-та да е по-добра от 2017-та, което не е хич висока летва.

Наздраве от мен 😉

Also posted in Арапя, водопад Гюмбертията, Палеокастро, Рибно Бъндеришко езеро, Сакар планина, светулки, Черно море

Ноември … а.к.а. “Април” ?

Предпоследният месец от годината е един от тези, по-скоро преходни, от колкото нещо друго месеци, когато обикновено довършваме есента из равнините, докато във високото вече гоним първите зимни изстъпления…не и тази година.

Докато есента в ниското си мина съвсем резонно, но безславно откъм снимане, мислите ми основно бяха насочени към замръзващите езера по планините. Междувременно обаче почти всеки уикенд от месеца ми беше зает с нещо съвсем различно, но особено приятно и свежо за мен – бях лектор в няколко града на тема, изненада! : “Пейзажна фотография”. Този ми ангажимент от една страна ограничи пейзажните ми планове, но от друга ме обогати страхотно по други направления. На една от лекциите даже успях да си открадна едно-две сносни неща за мен, докато щъках из лесопарк “Липник” край Русе,  за да търся ракурси за курсистите:

untitled-1

Прекрасно място и правилен момент, но има два метални постамента във водата чакащи бъдещ мост, които скапват всичко…идеше ми да вляза с лодка и флекс, и да оправя нещата, но това е положението. Поне в близката гора имаше други интересни неща:

untitled-6098---Copy

untitled-6095

Междувременно по средата на Ноември изведнъж стана Април…буквално. Листата паднаха, но температурите скочиха и общо взето плановете ми за замръзнала ранна пиринска зима отидоха на …. точно там ама по-навътре.

От планираните няколко дни по високото, директно след първата абсурдно топла сутрин на над 2000 метра си хванах партакешите и си слязох.

Не бях съвсем капо:

EA3A6209---Copy

Обикновено такива облаци говорят за силен вятър

В кратките моменти на относително затишие си пощраках отраженията:

EA3A6251---Copy

След този изгрев хванах из Спанополския циркус до Синаница, където просто направих кръгом и кой’-от-къде’-е.

Слаб месец като резултати, но страшно приятен откъм емоции, така че си го броя усмихнат, докато натискам с всички сили да нямам особени очаквания за зимата.

Предстои Декември – празници, равносметки, махмурлуци, подаръци, пиратки…обичайните неща. Чакаме ги.

Лека 😉

Also posted in лесопарк "Липник", Муратово езеро