Обикновено есенният месец е доста дащен откъм материал за снимане и не мога да не се настроя вътрешно да нямам очаквания. Винаги тръгвам с пълната кошница, но последните години рядко успявам да сложа нещо сносно в нея…парадоксално, но най-красивият сезон има тенденцията да ми се изплъзва.

Тръгнахме да гоним есента в западния Балкан, като пътьом се тествахме на Сувачарското пръскало – този водопад обикновено е във форма и си тече фотогенично. Този път също не ме разочарова:

Оттам тръгнахме още по на Запад, но времето леко започна да се скапва. Обикновено това е ОК, но сега дъждът рукна и не спря. Водата проникваше навсякъде и пред вид скорошните ми издънки с техниката по морето, не си позволих особени рискове.

Междувременно успях да се вредя с един приятен кадър в една брезова горичка:

И няколко не чак толкова приятни:

И няколко още по-клиширани от разни Балкански горички:

От снимката на личи колко силно вали, но след този кадър се отказах да вадя техниката повече.

На другия ден минахме неуспешно покрай разни други места, а на края на пътуването не се сдържах и щракнах една глупост на опашката на яз. Жребчево:

К’во да се прави, като видя нещо да мърда и не ме свърта.

Малко по-късно през месеца се пробвах и за първи път край Мелник – Ванката Миладинов набързо ме въведе в ситуацията и намерих най-сниманите места. Първият залез дори се поотпуши и добавих няколко приятни нещица към колекцията си:

И един от най-известните ракурси с дървото, което от година на година отказва отказва да падне:

Довърших залеза, който по технически и климатични причини се оказа и последен за местността:

Разходките през останалите дни не дадоха особени резултати, но в интерес на истината местността е доста обширна и изисква повече време и работа:

С изненада разбрах че съм близо до един водопад, който всъщност географски ми е най-далеч – “Скока” до село Кашина. Денят беше мъглив и дъждовен, и след кратко колебание реших да го пробвам…ще го запомня този водопад, но и това е друга история:

Поне улучих достатъчно красив момент, за да не си остана само с лошите спомени:

Снимките са буквално от последния ден на месеца и въпреки че пътуването продължава, рапортът ще бъде за Ноември  (за сега всъщност без снимки, но все още сме 1-ви…)

Това е, лека от мен 🙂