Предпоследният месец от годината е един от тези, по-скоро преходни, от колкото нещо друго месеци, когато обикновено довършваме есента из равнините, докато във високото вече гоним първите зимни изстъпления…не и тази година.

Докато есента в ниското си мина съвсем резонно, но безславно откъм снимане, мислите ми основно бяха насочени към замръзващите езера по планините. Междувременно обаче почти всеки уикенд от месеца ми беше зает с нещо съвсем различно, но особено приятно и свежо за мен – бях лектор в няколко града на тема, изненада! : “Пейзажна фотография”. Този ми ангажимент от една страна ограничи пейзажните ми планове, но от друга ме обогати страхотно по други направления. На една от лекциите даже успях да си открадна едно-две сносни неща за мен, докато щъках из лесопарк “Липник” край Русе,  за да търся ракурси за курсистите:

Прекрасно място и правилен момент, но има два метални постамента във водата чакащи бъдещ мост, които скапват всичко…идеше ми да вляза с лодка и флекс, и да оправя нещата, но това е положението. Поне в близката гора имаше други интересни неща:

Междувременно по средата на Ноември изведнъж стана Април…буквално. Листата паднаха, но температурите скочиха и общо взето плановете ми за замръзнала ранна пиринска зима отидоха на …. точно там ама по-навътре.

От планираните няколко дни по високото, директно след първата абсурдно топла сутрин на над 2000 метра си хванах партакешите и си слязох.

Не бях съвсем капо:

Обикновено такива облаци говорят за силен вятър

В кратките моменти на относително затишие си пощраках отраженията:

След този изгрев хванах из Спанополския циркус до Синаница, където просто направих кръгом и кой’-от-къде’-е.

Слаб месец като резултати, но страшно приятен откъм емоции, така че си го броя усмихнат, докато натискам с всички сили да нямам особени очаквания за зимата.

Предстои Декември – празници, равносметки, махмурлуци, подаръци, пиратки…обичайните неща. Чакаме ги.

Лека 😉