Трудно ми е да го повярвам и напиша, но Октомври 2012 се случи по-постен и от низвергнатия от мен Септември. Сушавото лято в комбинация с извънредно топлото начало на месеца избута пика на есенните цветове с около две седмици назад. Мислех, че е малко вероятно, но за втора поредна година есента се получава малко странна.

Началото на месеца беше обещаващо, след като успях да се добера до едно мечтано от мен място в Пирин – Синаница. Все още не съм видял много пирински езера, но си мисля, че малко ще се окажат толкова красиви. Времето беше почти изцяло облачно, но в един прозорец за около час плътните облаци се поразкъсаха, за да създадат по-интересен сюжет. Пощраках си доволно, докато край мен се стрелкаха вариращи по размер пъстърви – от нервни дребошлъци до достолепни подводници бавно хлъзгайки се във водата със собственически маниер.

Снимките са леко еднообразни, но това е едно от местата, които не позволяват особена вариация на композиране, а и си бях просто доволен да документирам облачното шоу и по-скоро ефимерните отражения, които се получаваха:

За съжаление не случих на изгрев или залез. Пробвах една дълга експозиция в синия час, но облаците загубиха релефа си; оставих я по-скоро за малко разнообразие в палитрата:

Зачаках цветовете. Почаках си – месецът се източи и едвам в края на инат се занесох до един водопад, който ми липсваше в колекцията – Търниченското пръскало. Оказа се от онези привидно лесни местенца – вижда се от пътя, но пътеката до него се губи в самото начало, след което се налагат импровизации спъвани от излишно стръмен релеф и гъста растителност с повече бодли, от колкото съм склонен да се съглася. Сериозно се помотах, докато изляза на огледно място. Моментът беше приятен, понеже тъмни облаци схлупиха небето, докато слънцето огряваше косо околните хълмове:

Общото със Синаница е, че нямаше особено място за различно композиране; разликата е, че на този водопад може би повече няма да се върна. Може и да му дам един пролетен шанс, но в много краен случай.

Ами толкова от Октомври. Месецът, който обикновено през годините е бил доволно щедър, този път ме подмина като >тука вкарайте клише по желание< .

Лека от мен 🙂