Това природно явление е едно от най-известните в България и едновременно с това e с най-неясен произход. Теориите варират от вкаменена гора до, и тази ми е любимата, останки от замъци…
Състоят се от няколко групи пръснати край различни варненски села, като най-голямата се намира на няколко километра от село Слънчево. Самото село си има и своя група, но тя е доста по-малка като мащаб и не си заслужава особено усилието.
Добрахме се до тях на края на морската ни одисея с Ванката Миладинов. Беше ни писнало яко от морски гледки и побитите камъни ни дойдоха освежаващо. Пристигнахме рано и за това се наложи да поизчакаме малко, за да падне слънцето. Полафихме около два часа и след това извадихме техниката:
Композициите са страшно много, но все пак снимането беше само привидно лесно, понеже в картината влизаха прекалено много елементи.
Останахме за нощна снимка, която обаче се превърна в пълно фиаско. Мястото е страхотно за нощна фотография, но на пук на опита, който натрупах за около година, успях да се издъня фатално. Близо два часа експозиция не дадоха абсолютно никакъв резултат. Толкова по въпроса.
Легнахме си за няколко часа, за да станем рано преди изгрев. За шестте дни по морето не видяхме почти нито едно облаче, за това като видяхме формиращата се структура в небето, направо ни се танцуваше:
След няколко минути слънцето огря и самите колони:
След още малко вече не ставаше за снимане, а ние си хванахме обратно към дома. По пътя се спряхме на едно поле, което пролетта беше декорирала чудесно за снимане. Бяха пуснали и приятни облачета в идеално синьо небе – идилийка направо:
От мащабната гледка до детайлите, всичко ставаше за снимане:
И една последна преди да пукнем от жега:
И това беше последната снимка от близо едноседмичното пътуване с Ванката. Оказа се, че можело на човек да му писне от снимане…за около два дни. След това пак ме хвана абстиненцията, но за рeзултатите друг път.
За сега, лека 😉