Водопад Котлите беше в графата “някъде в неопределено бъдеще” и сега ми изскочи възможността да го заснема. Офертата дойде от Иво Николов – един готин тип, с който се запознахме покрай сайта му www.waterfallsbg.info и общата ни мания.

Водопадчето е сравнително лесно достъпно, но някак си доста в страни от познатите туристически маршрути. Околността край него е дива и човек може от нищото да се пребие, ако не внимава. Казва се “Котлите”, понеже е на две стъпала, горното, от които сътветно напомня на голям и дълбок котел.
За съжаление не беше най-подходящото време от годината за това пътуване и не станаха кой знае какви кадри. Въпреки, че не е съвсем пресъхнал, самият водопад може да изглежда доста по-добре рано на пролет, когато “някъде в неопределено бъдеще” ще го повторя.

Приятно местенце като цяло, но трудно за снимане пред вид слънцето и изложението му:

Наложи се да тръгваме, понеже бяхме не малка компания. Следващата дестинация за деня ни беше близкия Разбоишки скален манастир, които се оказа много интересен и сравнително доста по-автентичен от много други.
Под него тече река Нишава:

Мястото и изложението му предполагат доста възможни интересни кадри, така че и тук ще се идва някога на есен, може би и зима…

Отчето разказа интересни неща и желанието, с което го направи ме кара да мисля, че няма много туристи идващи на сам.

На тръгване още един общ план:

Жегата започваше да става трудно поносима и се ориентирахме към Годеч, където последва обяд и обратно по домовете.
Приятно разходка като цяло, макар и не особено резултатна. Надявам се, друг път ще мога да покажа повече от там 🙂