Category Archives: река Струма

Януари

Помня какво бях написал в последния си пост относно снимането и публикуването на прекалено много излишен материал в този блог…излиза обаче, че писането всяка седмица маалко ми липсва. Компромисният вариант е да пусна нещо като обзор на целия месец, който въпреки че беше оскъден от към снимане, все пак даде една доста прилична снимка като резултат.

Месецът започна, както предполагам и за почти всички останали, с изтрезняване от обичайната декемврийска бохемска рапсодия в балкански стил. Първите седмици не ми се бараше апарат. След това обаче лека по лека започнах да се сритвам отзад. Без особени идеи от къде да захвана годината, запалих отново към Синеморец да пробвам нещо, което не успях да направя предния път…не успях и сега. Шракнах играта на пяната по повърхността за загрявка:

Нямаше достатъчно големи вълни за да се получи нещо по-интересно след залеза:
Последва работна пауза и сериозен ъпгрейд на зимната ми екипировка.
В един от уикендите се роди колективната идея да се посети Етрополския водопад, който обикновено замръзва доста фотогенично. Налазихме го масово доста хора, като липсата на кадри компенсирахме с постоянна забава. Самият водопад си беше нормално красив за сезона, но на мен нещо си ми липсваше:
Позамислих се колко ли фактори влияят за оформянето на една такава ледена скулптура и как примерно лекото повишаване на температурата преди два дни е спомогнало в конкретния момент да липсва ключова за композицията ми ледена колона…въпреки, че отдавна съм наясно, че снимането на природа на практика опира до късмет, не спирам да си блъскам главата.
Към края на месеца прогнозите хорово изреваха: СНЯГ! МНОГО СНЯГ!!! И веселото е, че този път се оказаха верни на 100%. Северозападна България за два дни се покри с невиждан от десетки години килим. Един от тези два дни изкарах край любимият си водопад Полска Скакавица с цел да повторя тази си архивна снимка:
За пореден път се доказа изводът, че снимка не може да се повтори. Мислех си, че след толкова години дърветата ще са порастнали прекалено и ще за закрили по-голяма част водопада, но това не беше проблема. Оказа се, че самият водопад по някаква причина леко е променил течението си, може би защото е с по-слаб дебит или нещо подобно; лека промяна, която обаче си беше напълно достатъчна да не ми се получи кадър:
Мъчих го и хоризонтално, но…

Тъкмо бях почнал да се отказвам, когато реших да се разходя по брега на близко-минаващата Струма, където се оказа в пъти по-интересно:

В пика на снеговалежа експериментирах с по-кратки скорости, за да хвана треакториите на снежинките:

От там се получи и единствения кадър, който мога да гледам по-дълго този месец, но ще го оставя за десерт.

След Струма, прогнозите показваха два дни с разкъсана облачност. След тежкия снеговалеж, реших, че най-подходящото място ще е Белоградчик. Много сняг, красиви скали, които стават кърваво червени по изгрев и залез…мечта. Това го беше надушил и Ванката Миладинов, така че не ни трябваше много, за да хукнем на там.

Този път обаче прогнозите изцяло се провалиха – за два дни слънцето се показа, точно за десетина минути, което не ни вършеше никаква работа. Почти не извадихме техниката. Аз лично си щракнах едно от любимите места просто за хронология на тази публикация:

Така изглеждаше всичко през 99,99% от времето, а това място определено започва да се превръща в особен дразнител – умът ми не побира как от най-красивите гледки в България не успях да снимам почти нищо и то на два пъти, ако броя миналата пролет…Ако не друго, то поне си починахме, което обикновено не се случва на снимки.
За финал остана снимката, която както казах единствена ми задържа погледа от всичко този месец:
Това ми е любим бързей на тази река, който съм снимал и преди:
В този му заснежен вид обаче за сега печели по красота. Ще видим как ще изглежда пролетно време.
Толкова за Януари. Да видим какво ще предложи следващия месец 🙂
Лека от мен.
Also posted in белоградчишки скали, водопад Полска скакавица, Зима, Синеморец

Водопад Полска скакавица

Тази зима за сега някак си повтаря предната – снегове през декември, топла вълна по средата на януари…остава към края на месеца температурите да паднат до около -20 и ще е абсолютно deja vu. Претегляйки идеите къде точно да снимам, реших, че е време за едно малко по-неизвестно място – каньона на Шегава. По пътя към него обаче  предпочетох да мина отново през водопада Полска скакавица, така че за Шегава ще стане въпрос по-късно.

Въпросният водопад е един от най-красивите в България изобщо. Намира се в Конявска планина (планина е доста силно казано), образуван от малък приток на Струма, който се излива се от около петдесет метров скален венец. Самата рекичка минава през селцето Полска скакавица, чиито последни постройки са почти на ръба на скалата, от която пада водата.
Ходил съм доста пъти там, но винаги обичам да се връщам. Този път пристигнах малко след изгрева:

Интересното идва, когато се качи човек под самия водопад. Качването е малко къдраво на моменти и ако някой го подцени, може от нищо да си навлече сериозни проблеми. Но стигне ли веднъж отдолу, си струва. Следващата снимка я пускам до голяма степен, за да  стане ясно каква е обстановката за снимане, когато водопадът е по-пълен – няма спасение от пръските:

От долу самият водопад също стои приятно:

За следващите снимки трябва да се качим на скалата, която се вижда в ляво на горния кадър; минава се зад главната струя и на практика сух не може да се запази човек:

Моментът от годината беше такъв, че от върха на скалата в точно определен час се виждаше това:

Наснимах се на бързо и се поразходих към коритото на Струма:

Там беше трудно за придвижване, за това се върнах за един последен кадър на водопада:

След което се оказа, че имам доста време за влака към село Раждавица, от където мислех да атакувам каньона. Лека GPS проверка, обаче ми каза, че мястото не е далеч по права линия, а времето беше приятно за разходка…за това директно хванах по ЖП линията, за да изляза на удобно място за катерене:

…следва рапорт от каньона на пресъхналата река.

Лека от мен 😉

Also posted in водопад Полска скакавица