От доста време не бях снимал водопади, а и нямаше близки планове да се случи. За това когато ми се обади Иво Николов от Водопадите в България с предложение да преслушаме някакви нечувани в Рила, естествено се съгласих с кеф, особено заради факта, че Рила и Пирин са бедни от към този тип красоти в сравнение със Стара планина, а дори и Родопите.
Мястото се намира по пътя за Рилския манастир след село Пастра. Спира се на едно крайпътно ханче, а гледката от двора е тази:
Това е ляв приток на Рилска река, която трябваше да пресечем, за да стигнем до водопадите. От долу не изглеждаше да е трудно, но с планините никога не можеш да си сигурен преди да пробваш. Реката не беше особено пълноводна и пресякохме лесно. На горе обаче беше 4х4 стръмно на моменти. По-късно стана ясно, че имало по-плавна пътека, но вече бяхме слезли.
След малко стигнахме до първия водопад. Около него беше доста къдраво и се придвижвахме с особено внимание:
Предполагам мъжката част от читателите ще разберат аналогията, която ми се въртеше из главата, ако са наблюдавали внимателно половинките си непосредствено след събуждане – точно така ми изглеждаше рилската природа в този априлски ден: чорлава, намръщена и с постоянно предупреждение за физически наранявания висящо във въздуха…
Една хоризонтална композицийка:
Така изглеждаше долината на Рилска река по посока на течението:
След още малко катерене стигнахме до следващия комплекс бързеи:
Не бяха особено интересни, за това продължихме на горе. След малко се появи и поредния водопад:
Времето напредна и оставихме най-високия водопад (поне така се виждаше от долу) за друг път…може би през по-късна пролет или пък есен. Слязохме и се отдадохме на заслужено освинване в ханчето. Междувременно небето се поизчисти и се оказа, че може да се получи хубав залез. Бяхме близо до Стобските пирамиди и нямаше как да не ги пробваме. Наложи се почти да спринтираме, за да не изтървем цветовете, но си струваше:
Непосредствено след залез също беше приятно, но релефът на пирамидите се загуби:
Това място определено заслужава сериозно внимание още повече поради факта, че се променя много бързо – пирамидите ежегодно се рушат, появяват се нови, доста е интензивно. За един залез определено не може да се обхване, както трябва, но в бъдеще се надявам да го отснимам подобаващо.
Лека за сега, в следващия пост ще ви покажа един малко известен резерват по течението на Тунджа.