“Около Костенец” е малко подвеждащо. Първо се минава през град Костенец. Тръгва се към подножието на Рила и се стига до село Костенец. От там още малко на вътре и следва местността “Вили Костенец”. Тука е първият водопад. Наречен е, изненада !!!: “Костенечки водопад” и е един от най-лесните за достигане. На практика се паркира на 30 метра от него. Представлява малко, спретнато бижу, някак срамежливо завряно между интересни скали. Преди него има малко странно описание на самия водопад от Вазов публикувано на една табела…респект към поета, но тука се е поизсилил доста…

Имах късмет със светлината – беше облачно и сцената беше равно осветена. В противен случай слънцето свети директно от горе и е сложно. С място като това човек няма особен избор на гледни точки, за това щракнах още една-две…

…и се замислих какви ще ги върша след това.
Знаех за още един водопад на близо, Скаловитец, който си бях планирал принципно за неопределеното бъдеще. Имах доста време, за това реших, че сега е момента.
Не знаех на къде да тръгна, за това се заоглеждах за някой, който да попитам. След малко видях един дядо, който бягаше буквално нанякъде. Реших, че такъв тип няма как да не знае всичко наоколо и съответно той си ме упъти префектно.
Пътят минава през х. Гургулица – приятно място, но малко пренаселено за моя вкус. През хижата продължава пътека специално маркирана заради водопада. Въздухът беше изпълнен с някакъв поленов прах, от който буквално пожълтях целия. Пътеката си е нормално маркирана, но аз все пак успях да я загубя с великите си идеи за съкращаване на ходенето. Последва близо час лутане нагоре-надолу из Рилските пътища и на края с помощта на местни хора успях да хвана правилната посока.
Преди самото водопадче има направени беседки, на които се бяха настанили нормалните шкембе-туристи.
Самият Скаловитец се оказа достатъчно пълноводен за хубави снимки:

Тука се наложи да поспра малко, понеже пристигна група младежи, които веднага налазиха скалите около водопада. Ситуацията се понапрегна, понеже някои от тях малко глупаво хукнаха да катерят нагоре…все пак се наиграха без инциденти и след малко оставиха водопада само за мен 🙂

И това място не предлагаше особено много различни ракурси, за това се ориентирах надолу.
Като оставим на страна поленовия прах, който ми влизаше в очите, разходката си беше доволно приятна:

Естествено пълното щастие веднага бе прекъснато от звука на дървосекачи. Подминах ги набързо, че както бях с изваден апарат, знам ли ги какво щяха да решат… Не беше санитарна сеч.
Иронично, едно от повалените от тях дървета ми показа интересен кадър: