След  замръзналите седем Рилски езера, които много ни се усладиха, с Ванката на бързо решихме да спретнем още един подобен набег. Дестинацията – хижа Рибни езера и околността. Метнахме се на самурайчето и след недълго време вече се лангъркахме бясно по черния път след Кирилова поляна. Паркирахме на Тиха рила и захванахме краткия  преход към хижата. Бяхме позакъснели и залезът ни хвана на път, но така или иначе нямаше  нищо за снимане. В хижата ни посрещнаха приятно, чаят беше на корем и безплатен, нещо, което вече много рядко се среща в планините, особено по хижите в Рила/Пирин. Постепенно се събра и компания, заваляха истории, стана едно приповдигнато – типичната планинарска хава.

На сутринта с Ванката се разделихме – той хвана към  Горното рибно езеро, а аз към Долното. Долината на тези езера е странна, трудно се композира в нея, понеже върховете наоколо са почти равни и няма ясен фокусен център. Което беше безкрайно жалко, понеже езерото предлагаше изобилие от интересни предни планове:

Ледът беше достатъчно дебел, за да се мотам почти по цялото езеро без дори и намек за опасност.

Най-интересните неща обаче бяха край брега:

Павлев връх

Горното рибно езеро

Бях изпаднал в някаква нирвана, само се носех плавно по леда, кефех се на всичко и щраках без особено да мисля. Ванката се беше изнесъл към колата, а аз след още малко го последвах:

Бяхме променили първоначалния план да останем повече време. Прогнозата за времето казваше “сняг” и имаше опасност да се наложи да оставим джипката на Тиха рила за цялата зима. Прибирането мина без инциденти и това беше.

Гледайки снимки на други хора, ситуацията горе вече е различна, снегът е основната тема и сигурно езерата вече не се виждат. Чакаме какво ще покаже близкото бъдеще.

Лека от мен 😉