Category Archives: Родопи

2020…”ЗИМА” ?!

Ден първи от обявеното извънредно положение свързано с пандемията от поредния вирус. Ситуацията все още е сюреална, но както се казва “живеем в интересни времена” *. Не намирам обаче причина да не си запиша поредната част от този своеобразен дневник.

Ясно защо в заглавието сезонът е в кавички – през 2019-20, зимата по нашите краища беше в една февруарска събота. До обяд. Трябваше да попътувам доста, за да видя малко сняг, но за това по-късно в публикацията.

Първият ни набег беше в посока морето. Май се очертава традиция, в което няма лошо. Също така май се очертава традиция да започвам с половинчати кадри, в което обаче лошо има:

В Странджанските гори също беше леко скучно откъм снимане:

Различната тръпка дойде от десетките кърлежи дебнещи от едни високи треви. Нещо като руска рулетка, но с по-голям пълнител и повече патрони. Размина ни се.

Половинчатите кадри продължиха и по северното море, където като че ли сушата беше отдръпнала морето няколко метра навътре. Това тотално ми скапа подготвения кадър, за това просто написах каквото трябва и си бегах:

По-късно през сезона за първи път от години се върнах на любимата си местност Ямурджа, по-известна като нулата на Жребчево. Наясно бях, че без страхотните дървета там няма да ми се случи кой знае какво, но всъщност ми се случиха доста интересни неща. За първи път забелязах стотиците черупки изхвърлени от течението покрай брега:

Оказаха се чудесен преден план. По-късно ги пробвах и на един изгрев, който почна добре, но фитилът му свърши по средата:

Заиграх се и с обичайните белези на сушата:

жребчево
Суша

Липсваше ми такъв кадър и предвид падналите нива на повечето язовири, щях да мрънкам много, ако не ми се беше случил.

Най-много обаче се заиграх с отражението на едно намаляващо гьолче:

Супер забава беше докато снимам, да се оказвам заклещен до глезените в кал и да не мога да мръдна:

Предвид, че се пада във всеки кадър, това отсреща трябва да е връх Костов чукар. Висок е 631,6 метра. Да си знаете.

С напредването на сезона дойде време и да пристъпим към реализирането на плановете, които имахме със софийската група. Посоките бяха Север или Юг. Избрахме Юг и едно място, което ме вълнуваше от доста време: малката гора с гигантски секвои край Кюстендил. Имах доста ясна идея какво да очаквам, но това грам не намали ефекта от първата ми среща с тези дървета. Невероятни са.

Това важи особено за трите най-стари от тях:

Тримата крале

Благоговението ми нарастна като разбрах, че са на около 140 години. Видът обаче живеел над 4000. Това ги правеше леко поотраснали бебета. Такива факти яко ми стартират допамина.

Доста щракане отнесоха трите красавци:

Минахме и задължителните сцени тип “колко сме дребни пред майката природа и т.н.” **:

В светлината на факта, че не знаех кога пак ще се окажа тук, гледах да изсмуча всичко, което мога от сцената:

Като правило си знам, че почна ли да влизам в абстракциите, е време да събирам багажа. Не ги виждам толкова добре като други фотографи.


Ехото от посещението ми в тази горичка ме накара да се поровя за повече подробности постфактум. Натъкнах се на публикации информиращи, че преди около година някой е надупчил трите дървета за смола. След което е пробвал да ги запали. Главата ми не може да го побере. Отказва. Имам усещането, че светът все по-ясно се разделя на два лагера. Имам се за атеист, но някои моменти почвам да не мога да ги пренебрегна…


Оттам слязохме към Стобските пирамиди. Това е едно от местата, на които е напълно възможно да се направи таймлапс и реално да се види как се променя. Изумително е.

Моментът обаче не беше. Небе никакво и съответно, никакви шансове за снимки. Или така си мислех, докато Галя не изкара една птичарска базука. Оказах се в епизод от серията “Когато техниката има значение” *** .

Поглеждайки през близо хилядата милиметра фокусно разстояние, кадрите се оказаха напълно постижими…

…и се наложи да поостанем, докато скалите почервенеят:

На другия ден избрахме посока Запад и язовир Душанци. Там на стандартното отражение се оказа, че някой е паркирал десетина водни колела и ракурсът е невъзможен. Айде пак изненади и мрънкане преди изгрев. Наложи се да продължим навътре по брега. Това се оказа и чудесно стечение, понеже язовирът предлага прекрасни гледки стига да походиш няколкостотин метра.

С билото на Балкана на заден план, гледката май ми харесва повече от Широка поляна:

Обещавам си да дойда пак.

Имахме още няколко часа за губене. Разходката ни награди с още едно бисерче, което предполага бъдещи посещения:

Базуката на Галя отново влезе в употреба. Галюш, благодаря ти и тук, до голяма степен ми “оправи” пътуването.

В следващите седмици пролетта дори не изчака зимата да свърши, а започна с първите цъфтежи. Хукнахме към северна България да снимаме пролетно ботурче, по-известно като дива циклама. От сега да кажа, намерихме гората лесно, но снимки на циклами от мен няма да видите. Не ми се получи.

Не ми се получи и снимка на Боаза, заради оскъдния дебит:

Не ми се получи и залеза, но пък странният ефект от силния вятър върху клоните на дълга експозиция горе долу ми харесва:

Последва набег по Родопите в търсене на поляни с минзухари. Видяхме десетина. Не поляни. Минзухари.

Пътьом минахме през водопад Свети дух, за който си спомних защо съм го забравил. Адски труден е за снимане. Разходката по подивелите мартенски потоци обаче беше приятна.

След навъртяните километри по родопските шосета, решихме да заложим на сигурно и се оказахме отново на Батак, където вятърът беше подфиртил ниска облачност:

Гледката на този остров не ми омръзва, а в комбинация с луната даже стана поносима снимка:

Първа пролет дойде някак между другото. От паника и бъзици в социалните мрежи не остана място за обичайните честитки по темата. Щъркелите обаче са тук и действат по обичайните си проблеми. Хората чакаме лудостта да отмине.

Лека от мен 😉


*историята не казва точно дали наистина е древно китайско проклятие, а китайците мълчат по темата…което всъщност е иронично

** обикновено за тези кадри не позирам аз, щото се оказваме не чак толкова дребни и снимката не става; това отдолу е Галето Велева с моето яке за контраст 😉

***върти ми се отделна публикация по темата – интересните времена си имат и хубавите оттенъци

Also posted in Батак, водопад свети дух, Осогово, пейзажна фотография България, секвои ючбунар, Стобски пирамиди, Черно море, язовир душанци, язовир Жребчево

Есен 2019 II

В първата част стигнахме до Витоша и прекрасните и шарени гори. Сега продължаваме към Балкана, морето и къде ли не още…есента има хиляди лица, които заслужават хиляди портрети…

През втората половина на Октомври нашата малка, но бойна организация си спретна традиционния есенен пленер, този път в Котленския Балкан. Тънките сметки да нацелим пиковите цветове в тази част на Стара планина се оказаха смешни. Горите там варираха от стопроцентово зелено, до късно-есенно изгоряло. Спасихме се в малките букови островчета, където нещата изглеждаха прилично:

Стара планина

И тук да напомня: бършете си челните лещи редовно, че…. Като се замисля, щях да съм доста по-добър фотограф, ако следвах всички съвети, които давам 😀

Нереалната суша направи разходките по Медвенската река доста леки и приятни:

Есен

Стигнах и до места, които години наред бях подминавал:

Медвенска река

Прилично пленерче се получи. Май ще ги зачестим.

Последва първи набег до Странджа. Огромна част от чара на тази планина е в малките симпатични рекички, които я прорязват като кръвоносни съдове. Конкретно сега разгледах малка част от Младежка река – нещо, което отлагах от години:

Младежка река

Есента тука беше само календарна:

Младежка река

От Странджа директно се спуснахме към морския бряг, където си бях фиксирал едно интересно дърво:

Черно море

Обожавам такива брошки – за няколко месеца правят нещо фотогенично и от най-скучния плаж, след което морето си ги прибира и който видял, видял…

Черно море

…поради което за мен лично има огромен смисъл да ги снимам колкото мога повече:

Черно море

Октомври се изниза. Ноември по Южните планини обаче все още си е шаренко…

Сакар

…а неспокойното небе ражда спектакли:

Сакар
Сакар

В средата на месеца за пореден път имах удоволствието да съм част от PhotoSchool. Обичайната ни упражнителна дестинация изглеждаше малко постно:

Родопи

Понякога обаче кадърът ти е в краката, стига да го видиш и да не го настъпиш:

Родопи

Отскочихме и до Батак, където мъглата за малко да обърка плановете, щото беше там, където не трябва:

Батак

Малко след това започвах да си мисля, че съм поприключил с есента за тази година.

Ами не бях. Идиотски топлото време беше довело до там, че няколко храста Странджанска зеленика си бяха казали: “Зае*и, що пък да не вземем да цъфнем ?!” И взели, че цъфнали.

На мен ми трябва много по-малко, за да ми заври в мозъка, та сещайте се “есенна цъфнала зеленика” как ми подействаха. При първа възможност запалихме натам. Храстчетата ги намерихме лесно, но не мина без внезапни спирки:

Странджа

Планината беше подгизнала:

Странджа

И това, за което бяхме дошли:

Странджа

Цветовете бяха малко нефелни, двойно по-малки от пролетните, но фактът си е факт. Както споменах и в първата част, в интересни времена живеем.

От Странджа естествено подбрах спътниците си и се трупнахме на същия плаж до същото дърво, обясних вече защо:

Черно море

Бяхме стигнали почти по тъмно и последва френетично щракане, докато се молех да имам поне нещо на фокус и без прекалено много солени пръски по филтъра. Наложи се да ползвам жокер “помощ от приятел”, но стана работата:

Черно море

Навлизайки в късната част на есента, настройката ми беше като празен лист. Каквото ми сервираше битието, това щях да ям. А то предложи нова играчка и нови места, на които да я тествам:

Есен
Кичестият габър

Това се оказа и последната есенна разходка за годината. Бива. Но трябва още много…

Това ще е и последната публикация за годината. Няма смисъл да правя “2019-та в снимки” предвид спорадичната ми активност, но като се замисля, снимам дигитално точно от десет години, та ще измисля нещо в тази посока.

За сега пожелавам на всички весели празници, позлотворна година и всичко да е точно 😉

Лека.

Also posted in Батак, Източна Стара планина, пейзажна фотография България, Сакар планина, Странджа, Черно море