Category Archives: Орлови скали

Януари – Април

“Другарят Чаушеску седна да закусва, а за вас: приятна музика !”

Пишейки този пост се чувствам малко като радио-водещия в онзи древен виц, но последните четири месеца не ми се случи почти нищо фотографско. Все пак си мисля, че си е в реда на нещата да отчета първата третина от годината като добро пионерче.

Зимата в Горно тракийската низина беше скучна. С изключение на едно по-сериозно застудяване по новогодишните празници, което пропуснах именно заради празниците, не се случи нищо. Почти от всякъде другаде валяха новини за снежни катаклизми, но моят роден край очевидно беше в друг климатичен пояс. Разходих се наоколо в единствените два дни, в които се опита да повали:

EA3A7162

По всичко личи, че идните години може да натрупам сериозна колекция от кадри с подобни самотни дървета – просто наоколо почти няма други интересни места, където мога да отреагирам на обещаващ залез примерно.

Остатъкът от зимата се изниза безславно, преходният Март мина в работа и изведнъж се оказах в Април като мечка събудила се от лош сън. Започнах да утолявам фотографския си глад в Източните Родопи, където изпълних нещо замислено доста отдавна: нощна снимка на Тракийското светилище “Орлови скали”:

orlovi-skali

Заради идиотска авария в колата за малко да изпусна синия час, но горе-долу се получи точно каквото очаквах. Между другото ако някой има теория за тези ниши различна от официалните, ще съм благодарен.

След Родопите за трета поредна година отскочих до Христовския водопад, където се получи малко по-добър кадър от предните две години – очаквам в рамките на петилетка да изпълня плана си за това място:

0305

Последния кадър за Април се получи благодарение на обичайно турбулентния климат в този месец. Поглеждайки от терасата, забелязах няколко малки бурички да се образуват по цялата низина, съответно хукнах да гоня потенциални дъги. Получаваха се на доста места, но не и на това, което бях избрал (поредното самотно дърво…), като цяло обаче съм предоволен от резултата:

2-0359

Следва месец Май, в който се кълнат почти всички пейзажнисти…надявам се да предложи нещо повече за да не се включвам чак в края на Август.

 

Лека 😉

 

Also posted in пролет, Христовски водопад