За тази есен бях планувал две основни сесии – Балканската, с резултатите от която вече ви досаждах и Родопска, която се оказа идеалната илюстрация на сентенцеията за живота и плановете…На практика успях да снимам на две места, за това ще ги обединя в един пост.
Бях решил да започна леко от Дяволския мост край Ардино, който снимах миналата пролет. Исках да имам и есенни кадри от там. Светлината се оказа средна хубост, наложи се да поизчаквам малко да се скрие излишното слънце:
Мотах се около мястото за да си търся ракурси. Появиха се рибари, единия от които ми послужи за няколко снимки:
Един кроп от горния кадър:
Миниатюрната фигурка и формите на моста даваха материал за доста композиции:
Естествено заклещих един-два кадъра и от най-снимания ракурс – ето пролетния вариант за сравнение:
Облите речни камъни даваха идеален материал за преден план:
Реших да не си тръгна, докато не намеря поне един кадър, подобен на който да не съм виждал преди. Това горе-долу ме задоволи:
Времето понапредна и хванах шосето за Смолян. Да караш в пика на есента из Родопите в приятно време си е удоволствие. За съжаление изпуснах интересен залез, който исках да снимам на Смолянските езера, но докато се оправя из странните улици там, времето мина.
На другия ден предстоеше Каньона на водопадите – нова еко-пътека (на 5-6 години) набързо станала известна поради сравнително лесния си достъп, лекото ходене и избилието от гледки. Бях идвал тук преди, но сега я хванах в доста мъгливо време, което беше ново за мен. В началото имаше нова табела, която предупреждаваше туристите, че мостовете не се поддържат…супер.
Нивото на реката беше достатъчно за интересни снимки все пак. Не след скоро кадрите заваляха:
Постепенно стигнах и до перлата в короната на тази пътека – най-високия водопад “Орфей”…който обаче се оказа прекалено силен за да го снимам както искам. Над него има доста по-ниска каскада, която са кръстили “Сърцето”, която също е приятна гледка:
Не продължих по-нагоре, понеже до колкото знам няма особен смисъл, пътеката става скучна. За това се върнах обратно, за да пробвам още няколко ракурса по реката:
Без ключовите мостчета тук, няма да може да се стигне лесно където и да било, надявам се да ги постегнат идните месеци:
По-стари кадри от това място може да видите на www.waterfallsbg.info, където ще бъдат и добавени и малко по-различни снимки от настоящото ходене.
За финал оставих любимия си кадър от сесията – гледката над водопада “Сърцето” с постепенно губещите се силуети на дърветата…както съм писал, мъглата е от най-сериозните съюзници на фотографа, по ред причини:
Класическият родопски пейзаж ми избяга за пореден път, надявам се идната пролет да запълня празнините.
Плашат ни с полярна зима идните месеци, така че зареждаме батериите и термоса, и чакаме.
Лека от мен 😉