Поредното пътуване с Ванката Миладинов започна с повторение на Рилския манастир, където не извадихме техниката и на майтап. Последва скоростно преместване към Средна гора и един забутан язовир, който обаче поради сушата беше почти изчезнал. Така си изкарахме един цял ден на път без дори и най-лек намек за снимане. Надеждата си остана за Родопите и следващите дни.

Започнахме рано сутрин на язовир Батак. Мъглата беше гъста като каймак, видимостта – около двадесет метра. Почакахме известно време край позамръзналия бряг срещу известното островче, но нищо не се променяше. Часовникът показа, че изгревът се е случил, а ние лека по лека решихме да си търсим късмета на друго място. Докато се изкачвахме към Батак, се появи някакъв лек вятър, който започна да издухва мъглата. Гледката беше грандиозна, а ние френетично започнахме да търсим подходящо място за кадър. След няколко минути безплодно лутане, просто спряхме колата и всеки хвана на някъде. Язовирът се беше показал на половина и в далечината се видя островчето, което преди това чакахме да се открие:

Серии от 10 секундни експозиции

Същото, но с 15 секундни следи