Category Archives: Широка поляна

2018 – сектор Б защо мълчи ?

Мм ? А бяха времена, когато поддържах скорост от публикация на седмица минимум. Хубави времена бяха…

Сегашните също са хубави, но човек няма как да се захване два пъти “за първи път” с нещо, така че носталгията е неизбежна. Това обаче не е обяснение защо цяла година почти не поглеждам блога си. Причините са няколко и не интересуват никого, но смятам да споделя единствено една от добрите – готвя се за изложба през идната 2019-та, поради което съвсем съзнателно си ограничих присъствието в социално-медийното пространство. Иска ми се живот и здраве да покажа малко свежи неща, това е.

Та ако някой е останал с впечатление, че съм позатихнал откъм снимане – не съм, 2018-та не се различаваше особено от предните години. Предварително си казвам, че това не е най-доброто, което се случи, просто отбелязвам поредната смяна на календара.


Зимата отново беше сравнително безплодна. Размърдах се с топенето на снеговете, като стигнах до едно от местата, които седяха в задължителния списък “Близко бъдеще”. Естествено, както става в такива моменти, предварителните представи бяха пометени от сблъсъка с реалната обстановка и снимките в главата ми се оказа, че няма как да станат. Мястото обаче има страхотен потенциал:

Гонейки въображаеми кадри из Родопските водопади за пореден път се оказваше, че трябва да си избия подобни предварителни настройки и да внимавам какво се случва реално покрай мен:

Отново имаше случаи на “прелъстен и изоставен”:

И отново имаше случаи където на хартия всичко си беше там, но кадър не би:

Зимното море беше оставило един подарък на брега на Шкорпиловци (всъщност беше оставило много повече, но евро-палети и гуми за преден план някак си не харесвам):

Пролетта напредна и започнаха цъфтежите. Още от преди личното ни запознанство с Ванката Миладинов, бях чел неговите опити със Странджанската зеленика. Глупаво от моя страна, но дълго време пренебрегвах този феномен, който се оказа повече от интересен за снимане.

От зелениката, та на камъка…

Измамно лесно изглеждаше, но си беше зор, някои храсти са по над два метра. Пак ще се върна, струва си дори само да се гледа и разхожда човек.

Пролетта замина, дойде обичайното светулково време…светулки не снимах…почти. Насилих се да експериментирам, но както и друг път съм констатирал, напъването води само до изпускания от този вид:

Що е то?

Междувременно в небето бяха почнали да се случват разни неща:

След което лятото започна като никое друго, което помня: залез след изгрев, след буря, след изгрев, след залез, а аз понякога дори се случвах и на правилното място, и така до средата на Юли.

Времето се кротна, Световното по футбол свърши, браво на Хърватите, Французите да !@№)(*§€@№…и така.

Последва същинското лято, което не случи нищо…почти:

Същото ама по-късно

Септември излезе на сцената като Фреди Меркюри: гръмогласен, пищен, стилно кичозен и като цяло прекрасен:

Същото ама по-късно II

И така избутахме до есента. Октомври ни запрати в Родопите, където между две наздравици успявахме и да снимаме:

Десетина дни по-късно отново налазих тази безкрайно дашна планина:

След което си доснимах есен в Странджа…:

Най-доброто от там – друг път….

Не спирах и с опитите да родя нещо смислено в равнинния хаос около Ямбол…както се казва във вица: “В Грузия опитите продължават…”

Късната есен отново бях част от Photoschool и една чудесна пловдивска група. Упражнението ми с тях изненадващо даде резултат и за мен:

Foliage courtesy of Мари Аведисян 😉

Същото място след десетина дни:

За финал какво друго, ако не водопадче – Гюмбертията с лек снежен макиаж:

И така. Пак да си кажа, публикувам това повече с намерение да поддържам блог-традицията…нещо като аперитивче. Основното и десерта – живот и здраве през Май 2019 en face.

Весели празници, най-доброто предстои !

Also posted in Арапя, водопад Гюмбертията, Дарданели, лилково, Лозенец, пейзажна фотография България, Родопи, Странджа, фотински водопади, Царево, шкорпиловци

Фото-пленер “Вода и звезди” с ФотоПавилион и Canon

По идея на ФотоПавилион се озовах за малко в Родопите на пленер – нещо което не ми се беше случвало до момента, следователно не знаех какво да очаквам. Предварително разбрах, че ще се запозная на живо с хора, с които си комуникирам от доста време, което си беше чудно както и да го погледнеш.

В заглавието “Вода и звезди” се съдържаше основната идея да снимаме тъмното нощно небе над Родопите, но както по-късно се оказа водата беше прекалено много, а звездите – прекалено малко…

Реших да се движа с групата, за да е по-забавно. Първата спирка беше яз. Белмекен, където ниски облаци запушиха и без това леко скучноватата гледка. Щраках си с телефона под укорителния поглед на организаторите 😀

Втората спирка беше яз. Широка поляна, който ме интересуваше особено понеже още не бях го посещавал. С леко разочарование установих, че пролетното пълноводие е скрило повечето интересни неща по брега; времето също не предполагаше особена забава, за това просто се отдадохме на разходка пък каквото стане…и за малко да стане, но явно бяхме поели в грешната посока и не ни се отвори добра гледка към залеза. Както обикновено става в такива случаи, малко по-късно в синия час си щракнах половин снимка:

untitled-8516

След неуспешен изгрев на другия ден хванахме към Смолян и Каньона на водопадите -място което бях виждал пролетно само веднъж и прекаления дебит ме отказа от снимки. Сега водата беше приемлива и с удоволствие изкарахме няколко часа по многобройните скокчета:
5-8541

Нивото дори позволяваше на места да се гази без опасност за техниката:

IMG_5244

2-8553

На слизане по тонуса на групата личеше, че няма недоволни.

Нощта отново не позволи да се снимат звезди, което не спря най-надъханите все пак да пробват въпреки облаците и влагата…моят ентусиазъм ми стигна безпроблемно да се добера до леглото и да откъртя…ще ми се да мисля, че беше по-скоро плод на мъдрост, а не на мързел.

На другия ден минахме и през последната планирана спирка – Чудните мостове. Там абсолютно се отдадох на туризъм и си останах със снимките на телефона.

Последва безпроблемно прибиране благодарения на свръхестествения ни шофьор, който като се замисля би ни качил и на връх Ботев с автобуса, ако го помолим. Почти веднага заваляха и нови идеи за подобни събития.

За себе си с лека изненада установих, че не чувствам грам съжаление от малкото снимков материал; забавата с новите хора явно ме беше заредила достатъчно.

За финал казвам едно голямо БЛАГОДАРЯ на организаторите за възможността да се срещна с толкова чудесни хора и се надявам в близко бъдеще да повторим, потретим и т.н. 🙂

 

Лека от мен 😉

Also posted in пейзажна фотография България