Category Archives: Сакар планина

Есен 2019 II

В първата част стигнахме до Витоша и прекрасните и шарени гори. Сега продължаваме към Балкана, морето и къде ли не още…есента има хиляди лица, които заслужават хиляди портрети…

През втората половина на Октомври нашата малка, но бойна организация си спретна традиционния есенен пленер, този път в Котленския Балкан. Тънките сметки да нацелим пиковите цветове в тази част на Стара планина се оказаха смешни. Горите там варираха от стопроцентово зелено, до късно-есенно изгоряло. Спасихме се в малките букови островчета, където нещата изглеждаха прилично:

Стара планина

И тук да напомня: бършете си челните лещи редовно, че…. Като се замисля, щях да съм доста по-добър фотограф, ако следвах всички съвети, които давам 😀

Нереалната суша направи разходките по Медвенската река доста леки и приятни:

Есен

Стигнах и до места, които години наред бях подминавал:

Медвенска река

Прилично пленерче се получи. Май ще ги зачестим.

Последва първи набег до Странджа. Огромна част от чара на тази планина е в малките симпатични рекички, които я прорязват като кръвоносни съдове. Конкретно сега разгледах малка част от Младежка река – нещо, което отлагах от години:

Младежка река

Есента тука беше само календарна:

Младежка река

От Странджа директно се спуснахме към морския бряг, където си бях фиксирал едно интересно дърво:

Черно море

Обожавам такива брошки – за няколко месеца правят нещо фотогенично и от най-скучния плаж, след което морето си ги прибира и който видял, видял…

Черно море

…поради което за мен лично има огромен смисъл да ги снимам колкото мога повече:

Черно море

Октомври се изниза. Ноември по Южните планини обаче все още си е шаренко…

Сакар

…а неспокойното небе ражда спектакли:

Сакар
Сакар

В средата на месеца за пореден път имах удоволствието да съм част от PhotoSchool. Обичайната ни упражнителна дестинация изглеждаше малко постно:

Родопи

Понякога обаче кадърът ти е в краката, стига да го видиш и да не го настъпиш:

Родопи

Отскочихме и до Батак, където мъглата за малко да обърка плановете, щото беше там, където не трябва:

Батак

Малко след това започвах да си мисля, че съм поприключил с есента за тази година.

Ами не бях. Идиотски топлото време беше довело до там, че няколко храста Странджанска зеленика си бяха казали: “Зае*и, що пък да не вземем да цъфнем ?!” И взели, че цъфнали.

На мен ми трябва много по-малко, за да ми заври в мозъка, та сещайте се “есенна цъфнала зеленика” как ми подействаха. При първа възможност запалихме натам. Храстчетата ги намерихме лесно, но не мина без внезапни спирки:

Странджа

Планината беше подгизнала:

Странджа

И това, за което бяхме дошли:

Странджа

Цветовете бяха малко нефелни, двойно по-малки от пролетните, но фактът си е факт. Както споменах и в първата част, в интересни времена живеем.

От Странджа естествено подбрах спътниците си и се трупнахме на същия плаж до същото дърво, обясних вече защо:

Черно море

Бяхме стигнали почти по тъмно и последва френетично щракане, докато се молех да имам поне нещо на фокус и без прекалено много солени пръски по филтъра. Наложи се да ползвам жокер “помощ от приятел”, но стана работата:

Черно море

Навлизайки в късната част на есента, настройката ми беше като празен лист. Каквото ми сервираше битието, това щях да ям. А то предложи нова играчка и нови места, на които да я тествам:

Есен
Кичестият габър

Това се оказа и последната есенна разходка за годината. Бива. Но трябва още много…

Това ще е и последната публикация за годината. Няма смисъл да правя “2019-та в снимки” предвид спорадичната ми активност, но като се замисля, снимам дигитално точно от десет години, та ще измисля нещо в тази посока.

За сега пожелавам на всички весели празници, позлотворна година и всичко да е точно 😉

Лека.

Also posted in Батак, Източна Стара планина, пейзажна фотография България, Родопи, Странджа, Черно море

2017: Юли – Декември…

…и обща ревизия на почти изминалите дванайсет месеца като цяло…някак си не върви след две публикации за цяла година да направя една отделна в стил “Годината ми в снимки”, така че ще наруша традицията.

 

Надали ще изненадам някой като си кажа, че през Юли пак снимах светулки, и пак в резерват Ропотамо…не се заричам, но мисля през следващата година, ако отново ще гоня буби, да е по нови места – в гората на Ропотамо вече започнах да именувам сърните и глиганите.

През този светулков сезон ходих само три вечери, а за показване горе-долу стават резултатите само от две от тях:

Тая гора определено трябва да я оставя да “почине”.

Лято 2017 беше наказание за фотографите, кратко и ясно. Морето рядко беше нещо различно от тепсия, а на Пирин видяхме на два пъти по половин облак.

Тук-там се намираше по някоя троха за гладната ми фотографска душичка:

Това горе между другото  е плажът от “Оркестър без име”. Факт.

А това долу е едно от любимите ми пирински езера – не се сдържах въпреки “туристическия” изглед на снимката:

Не се сдържах и да не се побъзикам отново със стотиците рибенца – глупави са като кокошки, но в пъти по-забавни:

Август също мина тягостно с леки разсейки:

Още един факт – оказва се, че Черно море също има свой приливно-отливен цикъл – амплитудата му обаче е около десет-петнайсет сантиметра – малко, но от сърце. Забелязах го като правих тази снимка:

На другия ден този рошав преден план вече беше под вода:

Та така де, пазете се, може да си намокрите чорапите, ако не внимавате.

Някъде по това време за първи път щракнах и още нещо, за което мечтая от години, но резултатът е далеч от каквато и да било художественост, така че всичко предстои. Трудничко е, но има начин и това за сега е важното.

Август се изниза и както си му е ред, Септември донесе малко разнообразие в небето. Залезите почнаха да придобиват онзи леко студен оттенък, а цветовете да остават няколко минути повече:

Случи се и традиционната нощ, когато арапейците изпращат сезона пеейки “Оставаме, остааавамееее !”, след което палят колите и си тръгват.

За мой късмет нощта предложи чудесна буря на хоризонта:

…докато някой не включи някаква лампа, която поразвали пейзажа…

…след което обаче арапейците запалиха “последния огън” и нещата взеха, че придобиха приемлив, дори прекрасен вид:

След което дойде Октомври. А този месец значи есен.

Първо я подгонихме в Родопите, където щракнах едно водопадче, което до преди  година мислех, че не е там, където е, но това е друга история за две Белици и няколко мечки…

Водопад Гюмбертията анфас и леко не-точно-анфас:

Междувременно гледката от хотелската тераса беше тази:

А на сутринта – тази:

Родопите човек може да ги снима и по гащи от терасата.

През Октомври цветовете вече се задържат достатъчно дълго, та човек да поосмисли композицията си:

Освен ако не е втръсналото самотно дърво в пусто поле, което или центрираш, или не (аз напоследък само ги центрирам…):

Дойде и Ноември, който пак значи есен, но в ниското. Новородената ни Ямболска Фотографска Общност  се занесе по долното течение на Тунджа, за да гони мъгли. Хванахме ги мъглите:

Хванах си и разни детайлчета от типа “аз много си ги харесвам, щото са си мои”:

От реката, пленерът се изнесе към Сакар, където центрирах поредното полско дърво:

И “залязах” на Палеокастро, който по това време на годината гледа към залеза:

По-късно през месеца се разходихме и до едни отражения, където обаче дърветата бяха с прекалено много листа, за да стои добре:

А след това отново бях част от забавата на PhotoSchool.BG, този път в Димитровград-Хасково. Чудесни хора има и там. Има и брезички:

През Декември снимам рядко. Този няма да е различен и това ми става все по-ужасна мисъл. Декември трябва да се промени ! (считам го за новогодишно обещание наред с отслабването, спирането на вредните храни и т.н….тоест а дано, ама…..)

 

Пожелавам на всички 2018-та да е по-добра от 2017-та, което не е хич висока летва.

Наздраве от мен 😉

Also posted in Арапя, Блог, водопад Гюмбертията, Палеокастро, Пирин, Рибно Бъндеришко езеро, светулки, Черно море