Slowlight.BGсветкавица Archives

Има и такива случаи: отиваш с някакви очаквания, които се оправдават напълно и това е само мааалка част от всичко, което се разиграва пред обектива. Спокойно мога да постъпя по холивудски и да разделя разказа примерно на три части: “Залез”, “Нощ” и “Изгрев” и да ги напълня доволно с материал.Този път обаче ще изстрелям целия пълнител на веднъж.

Да почнем от начало все пак. От около половин година си говорехме с Галина Велева за нощно снимане на параклиса Св.Йоан Летни край язовир Пчелина. Постепенно дойде и подходящoто време, и някак си естествено и без засечки решихме да тръгнем. Компанията нарастна значително, като се присъединиха Тихомир Младенов, Андрей Трифонов и още доста нови лица, с които беше удоволствие да се запозная. На отиване времето беше много динамично, на всички страни се развиваха грандиозни облачни системи, минахме и през двестаметрова стена от дъжд, която беше като отрязана с нож по краищата. Забава.

Преди да стигнем параклиса, направихме едно гости на един уникален фото-форумски чешит: Христо – bairi100 – разгледайте галерията му, едва ли ще видите подобни гледки от първа ръка.

Малко преди залез стигнахме и целта на деня. Там се засякохме с друга фотографска група, които ни поизгледаха на криво без разбираема причина…изсипаха им се три коли с хора и двойно толкова апарати, к’во толкова ?!

Снимането започна бавно:

Някъде в този момент зад параклиса се беше формирала някаква странна облачна маса, която не хващаше особено окото. Отнякъде изникна ухилен и Ванката Миладинов, който също беше обещал да дойде. След десетина минути нещата се промениха сериозно – облачната маса си порастна в прекрасно-релефна, буреносна стихия, осветена под невероятен ъгъл от залязващото слънце…настана фотографска лудост…ако сте гледали храненето на глутница хиени, ще добиете представа:

Както обикновено става по залез, всичко се случваше доста по-бързо, от колкото ни се искаше:

Бяхме прекалено много хора на едно място с една и съща цел, влизахме си постоянно в зрителното поле, но нямаше друг начин, никой не трябваше да пропусне нещо такова. Наложи се да поизчистя няколко фигурки от някои кадри, но с това бях наясно от самото начало. Междувременно точно в периферията на бурята се развиха едни от любимите ми облаци – Cumulus Mammatus – направо бях екзалтиран:

Въпросните облачета се виждат над параклиса и над кръста 🙂

Чудех се как да хем да снимам повече, хем да не стават еднакви неща:

Слънцето се скри и малко се поуспокоихме. Снимахме разни неща по инерция:

Докато правех горната снимка, в ляво от кадъра просветна – бурята беше преминала в следващата фаза, а аз както се готвех за дълго чакане на лунния изгрев, изведнъж вече бях застанал и бясно щраках кадър след кадър с цел да хвана светкавица – мечта на повечето фотографи и нещо, което до сега не ми се беше случвало. Не хващах обаче нищо. Редях кадър след кадър на празното небе. Към мен се присъединиха Ванката и Тихомир в същите безплодни опити. По едно време Ванката се изцепи, че сме се напълнили със снимки на гръмотевици…ако някой се чуди как изглежда подобна снимка, нека погледне горния кадър 😉

Тук някъде се породиха сериозни опасения в каква посока ще поеме бурята – страхувахме се, че ще се наложи да се изнасяме масово към параклиса, което щеше да е забавно. Това, което се случи обаче беше по-забавно, а именно: бурята зави покрай нас, като само ни облиза с десетина минути лек дъжд. След това застана точно срещу параклиса, като по този начин един от най-клишираните кадри…

…изведнъж заплаши да стане безкрайно интересен. Лично аз вече бях полудял от факта, че не хващах нищо от бляскавото шоу. Скоро обаче и този факт се промени:

Бях вече доста по-спокоен от успеха, но нямах намерение да спирам:

След всеки по-силен блясък следваха триумфални възгласи от някой доволен фотограф. В следващия кадър са събрани близо пет минути от случващото се пред обектива:

Бурята постепенно отмина откривайки ясното нощно небе. В комбинация с изгряващата зад мен луна се получи интересно осветление:

Последва кратка почивка, докато чаках луната да се вдигне. Голяма част от компанията си тръгна, Ванката, уморен от тежките нощи преди това, си легна и на края останахме аз, Галя и Тихомир за нощни кадри. Заредихме машините със свежи батерии и ги оставихме да събират материал. Този път заложих на един кадър, но исках да е доста дълъг. От трите часа експозиция се получи това:

Издухах 100% пълна батерия за този кадър и реших, че ще чакам изгрева, за да го снимам с малкото ми останал ток. Времето обаче предложи друго. Ясното нощно небе изведнъж се покри с бързо движещи се ниски облаци. Нямаше как да се пропусне и това:

Изправен пред съвсем реалната опасност да нямам батерия за изгрева, се наложи да се поспра. Останалия час мина сравнително бързо, започна да се развиделява и дойде време Ванката да получи поръчаното събуждане. Настъпи синият час на изгрева…

Който аз не снимах. Реших, че ще чакам бледо розовите нюанси:

Показа се и слънцето…горе-долу:

От язовира се вдигнаха изпарения, които заставайки пред слънчевия диск, създадоха интересно осветление:

Сега ме е яд, че не ползвах някой от спътниците ми за фокусен център, но всеки се беше юрнал на някъде по скалите. Както каза Галя: “Снимането на изгрева е занимание самотно…”. За това се наложи да си търся други фокусни елементи:

Чудно как успях да си остана циничен атеист след всичкото това щракане на кръстове и “божествени” слънчеви лъчи, но някак си оцелях 😀

Облаците над параклиса също бяха красиви, макар че след тези от предния залез изглеждаха като бедните роднини от някое забутано градче:

Аз си ги харесвам обаче:

Изгревът напредна доста, но все още имаше какво да се изстиска от него, постоянното движение на облаците пред слънцето създаваше нови интересни гледки:

Трябваше все пак все някога да си тръгнем…не и след още един последен кадър естествено:

След което просто се наснимах. Рядко мога да го кажа, но сега се случи. Бях преситен.

Дълго време ще ми държат влага тези десетина часа край параклиса. Мога само да се надявам, че ще ми се случи отново нещо толкова интензивно като изживяване… Все пак вярвам, че отново ще мога да напиша подобна високо калорична публикация 🙂

P.S. Предполагам би Ви било интересно да видите и други гледни точки, за това ето публикациите на Тихомир и Галя…Ванката все още се бави, понеже е в доста сложни отношения с литературната си муза 😉

Slowlight.BG

Category Archives: светкавица

Нощно на язовир Пчелина

ПОТЪРСИ В БЛОГА

АРХИВ