Category Archives: светулки

2017: Юли – Декември…

…и обща ревизия на почти изминалите дванайсет месеца като цяло…някак си не върви след две публикации за цяла година да направя една отделна в стил “Годината ми в снимки”, така че ще наруша традицията.

 

Надали ще изненадам някой като си кажа, че през Юли пак снимах светулки, и пак в резерват Ропотамо…не се заричам, но мисля през следващата година, ако отново ще гоня буби, да е по нови места – в гората на Ропотамо вече започнах да именувам сърните и глиганите.

През този светулков сезон ходих само три вечери, а за показване горе-долу стават резултатите само от две от тях:

Тая гора определено трябва да я оставя да “почине”.

Лято 2017 беше наказание за фотографите, кратко и ясно. Морето рядко беше нещо различно от тепсия, а на Пирин видяхме на два пъти по половин облак.

Тук-там се намираше по някоя троха за гладната ми фотографска душичка:

Това горе между другото  е плажът от “Оркестър без име”. Факт.

А това долу е едно от любимите ми пирински езера – не се сдържах въпреки “туристическия” изглед на снимката:

Не се сдържах и да не се побъзикам отново със стотиците рибенца – глупави са като кокошки, но в пъти по-забавни:

Август също мина тягостно с леки разсейки:

Още един факт – оказва се, че Черно море също има свой приливно-отливен цикъл – амплитудата му обаче е около десет-петнайсет сантиметра – малко, но от сърце. Забелязах го като правих тази снимка:

На другия ден този рошав преден план вече беше под вода:

Та така де, пазете се, може да си намокрите чорапите, ако не внимавате.

Някъде по това време за първи път щракнах и още нещо, за което мечтая от години, но резултатът е далеч от каквато и да било художественост, така че всичко предстои. Трудничко е, но има начин и това за сега е важното.

Август се изниза и както си му е ред, Септември донесе малко разнообразие в небето. Залезите почнаха да придобиват онзи леко студен оттенък, а цветовете да остават няколко минути повече:

Случи се и традиционната нощ, когато арапейците изпращат сезона пеейки “Оставаме, остааавамееее !”, след което палят колите и си тръгват.

За мой късмет нощта предложи чудесна буря на хоризонта:

…докато някой не включи някаква лампа, която поразвали пейзажа…

…след което обаче арапейците запалиха “последния огън” и нещата взеха, че придобиха приемлив, дори прекрасен вид:

След което дойде Октомври. А този месец значи есен.

Първо я подгонихме в Родопите, където щракнах едно водопадче, което до преди  година мислех, че не е там, където е, но това е друга история за две Белици и няколко мечки…

Водопад Гюмбертията анфас и леко не-точно-анфас:

Междувременно гледката от хотелската тераса беше тази:

А на сутринта – тази:

Родопите човек може да ги снима и по гащи от терасата.

През Октомври цветовете вече се задържат достатъчно дълго, та човек да поосмисли композицията си:

Освен ако не е втръсналото самотно дърво в пусто поле, което или центрираш, или не (аз напоследък само ги центрирам…):

Дойде и Ноември, който пак значи есен, но в ниското. Новородената ни Ямболска Фотографска Общност  се занесе по долното течение на Тунджа, за да гони мъгли. Хванахме ги мъглите:

Хванах си и разни детайлчета от типа “аз много си ги харесвам, щото са си мои”:

От реката, пленерът се изнесе към Сакар, където центрирах поредното полско дърво:

И “залязах” на Палеокастро, който по това време на годината гледа към залеза:

По-късно през месеца се разходихме и до едни отражения, където обаче дърветата бяха с прекалено много листа, за да стои добре:

А след това отново бях част от забавата на PhotoSchool.BG, този път в Димитровград-Хасково. Чудесни хора има и там. Има и брезички:

През Декември снимам рядко. Този няма да е различен и това ми става все по-ужасна мисъл. Декември трябва да се промени ! (считам го за новогодишно обещание наред с отслабването, спирането на вредните храни и т.н….тоест а дано, ама…..)

 

Пожелавам на всички 2018-та да е по-добра от 2017-та, което не е хич висока летва.

Наздраве от мен 😉

Also posted in Арапя, водопад Гюмбертията, Палеокастро, Пирин, Рибно Бъндеришко езеро, Сакар планина, Черно море

Януари – Юни 2016 … какво се случи ?

Ами нищо особено.

Ентусиазмът ми за преследване на кадри замръзна някъде на Полска Скакавица. Напънах се да поснимам пролетни водопади, но зарядът ми стигна за толкова.

Излагам се общо-взето, но би трябвало да е временно…

Провидението сякаш ме съжали и като на болно псенце ми набута в устата няколко пролетни хапчета:

EA3A8204---bl

Горното го заснех почти до шосето, а за следващите положих дори по-малко усилия:

EA3A8075---Copy

Интересни нови цветя са се появили по тези краища, миналата пролет ги нямаше.

След около седмица станаха дори по-красиви:
EA3A8469---Copy

Интересно дали ще завземат крайбрежието и до година. Морският бряг е привидно стабилен, но всъщност се оказва, че многогодишният ритъм е толкова динамичен, че ако някой разбира какво точно се случва, както и защо и как, бих чул какво има да разкаже.

Цветята преминаха и изведнъж стана време за светулки. Този път реших, че ще си втълпя повече ентусиазъм и няма да пропусна годишната заря.

В гората като по часовник всичко светна и аз заредих вечер след вечер в опити да родя интересни кадри.

Началото си беше малко стандартно:

untitled-2215-1---Copy

Следващите вечери обаче се оказаха по-сложни. Светулките малко бяха понамалели, но пък глиганите бяха се поувеличили и от десетина вечери само в две нямах близки срещи тях. Където и да застанех, все им бях на пътя, а за разлика от сърните, на тях малко им пука кой е на среща и трябва да си настоятелен, ако искаш да си променят курса. Все пак гората си е тяхна и си поопънахме нервите, но жертви нямаше.

В резултат станаха два от кадрите, за които си мисля от известно време:

untitled-2511_1---Copy

Нарочно засилих контраста почти на максимум, за да останат само силуетите на  дърветата, а за следващия успях да си намеря перфектното дърво:

untitled-2930_1---Copy

Твърде е вероятно да не му е последното снимане това лято…

Светулките почнаха да гасят панаира, но пък точно навреме в една от следващите сутрини ми се случи изгрев, за който в миналото някой по-чувствителен викинг би нахвърлил две-три епични оди без проблем:

EA3A2990---Copy

Нямах време да отреагирам за по-добро място, но светлината и цветовете бяха толкова прекрасни, че можех и селфи да си направя, и пак да стане добре.

След което дойде Джулая и започна втората половина от годината, което беше удобен момент да седна и да понапиша горното.

Желая на всички сравнително трезво лято 😉

Also posted in пролет