Category Archives: светулки

Сезонът на светулките – част I

…в която обаче много снимки на светулки няма да видите :/

 

Започнахме пътуването си без да рискуваме с локациите и избрахме същото място, където ги снимах преди година.  Докато чакахме да се стъмни естествено не се сдържахме и направихме първата морска баня за сезона. Иначе светулките отново си бяха там и отново образуваха галактики танцувайки между дърветата…съответно и кадърът ми стана тип “отново” – различната фаза на луната далеч не помогна за разнообразието на визията:

untitled-6783

Леко се поиздразних на резултата и решихме, че трябва да сменим мястото. По никое време запалихме към сърцето на Странджа на гости в Малко Търново. Малко преди града пресякохме мост, от които се откри интересна гледка, която обаче на снимка не се получи толкова мистично, колкото я усетих в момента…може би маааалко се бях повлиял от факта, че е полунощ на петък 13-ти…

1-6963

В Търново пък се случиха такива хора на едно място, че си стегнахме пресите от хилежи, но това са истории за вътрешна консумация 🙂 Нашата цел си оставаха светещите бръмбари и съответно изкарахме деня в търсене на възможни локации и разглеждане на някои от древните местенца, с които тази планина изобилства. По пътя изскачаха подобни красотички:

untitled-6990

А за моя лична и особено приятна изненада се оказахме близо до водопада Докузак, на който се злобех от години, но му се разминаваше. Реката и гората наоколо бяха интересни, което на практика щеше по-късно през деня да спаси пътуването от към фотография:

3-6983

Лично аз по някакви причини твърдо вярвах, че в Странджа ще намерим изобилие от буби и е само въпрос на време. Харесахме си една гора над града и зачакахме края на деня. Времето естествено отнесе плановете ни със силата на лятна буря и твърдата увереност постепенно беше изритана от съмненията, че все пак може и да не сме избрали правилното място. Постепенно везните наклониха към гората с водопада и това се оказа лично за мен решението, което спаси пътуването откъм снимки.

Докато се мотах край Докузак щракайки разни баналности, изведнъж небето в пролуката над водопада се запали и на мен малко ми трябваше, за да се наредя отново. Резултатът както вече споменах, спаси положението:

1-7011

 

Малко по-късно се появи и една светулка. Една. Подозирам, че сме я докарали с колата от морето…

На другата вечер се върнахме обратно към Ропотамо, където обаче се заформяше поредната буря. Щракнахме едно клише, за да се запишем:

untitled-7029

И заваля. Оставихме техниката на сухо и се разходихме разузнавателно за да видим какво все пак се случва по-дълбоко в горите  и това в последствие се оказа едно много мъдро решение, резултатите от което обаче тепърва ще обработвам.

За сега лека от мен 😉

 

Also posted in водопад Докузак, пейзажна фотография България, Странджа

“Светулки !” – втори опит година по-късно

Както бях споделил преди време, от малък си мечтая да заснема тези бръмбарчета в полет. Миналата година пробвах за първи път, а от резултатите останах меко казано недоволен. Постепенно месеците се извъртяха и времевият прозорец, в който сладурите святкат наближи. Отното се изправих пред същия проблем: къде да ги гоня ? Миналата година ги намерих в лонгозната гора на резерват Горна Топчия и това беше основната спънка да получа каквото искам – в тази гора се снима адски трудно, просто не можах да я подредя в красив кадър.

В средата на Юни 2013 се оказах край морето и реших да видя какво се случва наоколо. Забих се в разни гористи местенца на Юг, но първият път видях общо три светулки. Добър старт. Основната ми грешка беше, че се пробвах в сравнително малки гори близко до населени места. Светулките може да са малки, но за голяма популация трябва голям ареал.

Вторият път хукнах към река Ропотамо и приходящите и гори. Около два часа махах по както се оказа “най-високата пясъчна дюна на Балканския полуостров” без да видя нито едно светещо животно. В замяна на това гъмжеше от някакви тлъсти летящи зверове, които бяха окупирали всяко дърво и вдигаха шум като хеликоптери. В сумрака така и не видях какво точно представляват. Втора греда.

Късметът ми се усмихна на третия път и то случайно – докато дремех из дебрите на интернета, мярнах някаква морска снимка, коментарът към която гласеше, че на връщане гората, през която са минавали в гъмжала от светулки…ти да видиш. Консултирах се на бързо за мястото и още следващия ден бях отново на път. Оказа се близо до предния ми опит, но в малко по-различна посока. Пристигнах и имах около два часа да разгледам какво се случва наоколо. Влагата и жегата ме поумориха, а околните гори не ми харесваха особено. Слънцето се скри и все още нямаше помен от светещите буби, докато в един момент всичко експлодира! Представете си в един момент да си стоите в някаква не особено интересна гора, а две минути по-късно все едно сте попаднали в средата на млечния път. Заизваждах трескаво техниката без конкретна идея какво ще ползвам за преден план, какви настройки, абе общо-взето нищо. Харесах си едно дърво и просто почнах от него. След около половин час сумарно щракане, се получи това – зараждащата се супер-луна правеше гората да изглежда като през деня:

fireflies

 

Не бях доволен нито от композицията, нито от качеството на кадъра. Останах обаче с надеждата, че съм набарал мястото си и тепърва ще го мъча.

Вторият път някак си обаче успях да направя дори по-лош кадър от първия. Всичко си беше ок, бубите си хвърчаха със стотици, но отново “изритах топката от дузпа в тъч”:

5746

 

Схванах и основния си проблем – липсваше ми подходящ обектив. Ползвах прекалено широк и не достатъчно светлосилен, от което визията и качеството общо взето страдаха. За мой късмет имаше от кой да взема на заем подходящо стъкло и след два дни отново запалих към горите. Този път се засилих към Котленския балкан, за да пробвам какво се случва там. Ми случваше се нещо, но бледнееше в сравнение с предната ми дестинация. Значи палим обратно на там.

За трети път се гмурнах в светещата гора и този път нещата изглеждаха перфектни. Всичко работеше добре, насекомската оргия беше в разгара си, докато не се намеси прословутото ЗАУ (ЗадАпаратноУстройство), което е способно да скапе всеки кадър независимо от условията… сериозно почвах да се нервя на себе си, а получения материал дори не пробвах да обработя.

На следващия ден вече бях зареден с абсолютно изчистена концепция за нещата. Светулките отново се разтанцуваха въпреки лекия вятър, а аз изненадващо не повторих нито една грешка от предните. Така след общо седем опита, получих това:

-6672

 

Резултатът беше горе-долу близък до очакванията ми и повече за тази година реших да не се напъвам. Живот и здраве, следващия Юни може би пак ще се забия из горите, за да пробвам нещо интересно, но за сега абсолютно ми стига. Почвам да си чакам изгревчета и залезчета както обикновено.

Лека от мен и пожелавам приятно лято 🙂

 

Also posted in нощна фотография, пейзажна фотография България