Село Маточина и крепостта Букелон са сред подходящите фото-дестинации около родния ми град. Въпреки прекалено лошия път в някои участъци, се стига за малко над час, което е добре дошло за едно бързо залезно посещение. С тази идея тръгнахме един късен следобед, времето беше облачно, но се надявах на пробив в облаците по залез, което щеше да освети всичко в червено.
Облаците бяха плътни, но не съвсем без релеф, който да добави нещо драматично към снимката. Точно докато нагласях този кадър на селото, един местен овчар си прибираше стадото с такива органични ругатни на фона на спокойствието наоколо, че щяхме да паднем по склона от смях:
Цитаделата на крепостта също стоеше приятно с облаците над нея:
Този път реших да сменя гледната точка и да се преместя на хълма от среща, за да снимам залеза директно. За около минута надеждите ми скочиха рязко, понеже точно когато слънцето се скриваше зад хоризонта, облаците се разделиха, за да го покажат, но не се получи желания ефект:
Направих няколко от задължителните вече за мен дълги експозиции, като по време на едната дойде и гранична полиция, за да ни преслуша:
Стори им се странно, че снимам в сумрака, но не им се слушаха обяснения, че са възможни все пак снимки в тъмното и си тръгнаха обратно по маршрута. Ние пък запалихме обратно към града и чакащите ни вечерни питиета.
Сериозен и почти невъзможен късмет ще е да хвана желания залез на това място, за това се старая да си сдържам надеждите. В този случай ми беше достатъчно, че пред вид обстоятелствата все пак се получиха приятни неща.
Лека от мен 🙂
* Налага се корекция, понеже стана ясно, че това не е Букелон. Такава крепост е имало на близо и е представлявала по-сериозно съоръжение. Това, което съм снимал се нарича “донжон” или стражева крепост.
