Случайно препрочетох какво съм си пожелал за Декември в края на предната публикация и избухнах в ироничен смях. На кратко, така ми се стекоха обстоятелствата, че си разнасях техниката като шерп няколкостотин километра без да си помисля да я извадя с цел снимане. Хубавото е, че предстои да си пусна сайта – Slowlight.BG.  Предстоят интересни времена.

Taka, декемврийската публикация ще бъде традиционната за края на годината ревизия на най-доброто, което ми се случи през изминалите почти дванадесет месеца.

Януари започна прилично с едно приятно попадение по долината на Струма в един особено снежен ден:

Някъде този месец прочетох интересната мисъл на Ансел Адамс: “Дванадесет добри кадъра за една година са добра реколта.” Изглеждаше лесно, просто трябваше да вадя по един всеки месец. В повечето случаи обаче, нещата, които някой майстор прави да изглеждат лесни, всъщност са зверски трудни.

Февруари стегна от онези студове, които пукат камъни и дърве. На инат се занесохме до Жребчево, където студът направо ме отчая. Оказа се, че все пак си харесвам един от малкото кадри, които се насилих да снимам:

Помня, че това се случи на първа дата от месеца, което ме обнадежди за останалата част. За малко да си остана само с този кадър, но в самия край на Февруари се качих на Сините камъни над Сливен, където се случиха изненадващи неща:

Последва един глупав Март, от който в тази публикация не бих показал нищо.

През Април нещата определено се пораздвижиха, като първо ни връхлетя тази внезапна пролетна буря точно на Великден:

След което за първи път пред обектива ми се образува дъга:

И за първи път посетих Чудните мостове, от където стана един от най-добрите ми кадри изобщо от както снимам:

През Май се върнахме на Тюленово, където се получиха първите сносни морски кадри:

В края на месеца два циклона изсипаха половин океан над Източна Европа, за да ми напомнят, че прекалено много от нещо не е добра идея. От този период остана един приятен кадър на Етрополския водопад, който ми напомни каква беше любимата ми тема за снимане в самото начало:

Юни е вторият месец, от който нищо не се класира за годишната ревизия. Пробвах да снимам нещо ново, което не даде особен резултат и остана за 2013.

Юли беше различен. Започна край морето:

…и свърши високо в Пирин, където първоначалната идея за нощни кадри не даде очакваните резултати, но пък компенсирах с други изненадващо приятни неща:

През Август динамичното време край морето спомогна да добавя още приятни крайбрежни кадри към колекцията:

След този месец мислено се съгласих, че 2012 явно ще е “морска”.

Резултатите от Септември бяха по-шарени. Най-на края стигнах до Ахтополския фар и дори се получиха приятни кадри:

През този месец си позволих и малко разнообразие от пейзажната фотография:

През Октомври обикновено се снима есен. През тази година обаче този сезон закъсня и остана за Ноември. Останах си с този кадър от Синанишкото езеро:

През Ноември преследвахме есента в Родопите. Получи се малко: “Очи – пълни, ръце – празни.” Факт е обаче, че дори да се намираш в градина отрупана с плодове, все пак трябва да се напънеш и да ги обереш, сами в устата ти няма да паднат. Този кадър все пак е ОК:

Декември. Както вече казах, снимки няма. Надявам се в близко бъдеще да има публикация, в която да резюмирам този месец, но за сега толкова.

На края идва ред да пожелая Весели празници на всичките си читатели и особено на: Галето Велева, Ванката Миладинов, Краси Петров, Мартин Петров, Тишо Младенов, Миро Гунов, Тоти Баджаков и Йордан Танев – Балки и на всички останали от Фото-бандата – желая Ви успешна 2013 🙂