Category Archives: Странджа

2018 – сектор Б защо мълчи ?

Мм ? А бяха времена, когато поддържах скорост от публикация на седмица минимум. Хубави времена бяха…

Сегашните също са хубави, но човек няма как да се захване два пъти “за първи път” с нещо, така че носталгията е неизбежна. Това обаче не е обяснение защо цяла година почти не поглеждам блога си. Причините са няколко и не интересуват никого, но смятам да споделя единствено една от добрите – готвя се за изложба през идната 2019-та, поради което съвсем съзнателно си ограничих присъствието в социално-медийното пространство. Иска ми се живот и здраве да покажа малко свежи неща, това е.

Та ако някой е останал с впечатление, че съм позатихнал откъм снимане – не съм, 2018-та не се различаваше особено от предните години. Предварително си казвам, че това не е най-доброто, което се случи, просто отбелязвам поредната смяна на календара.


Зимата отново беше сравнително безплодна. Размърдах се с топенето на снеговете, като стигнах до едно от местата, които седяха в задължителния списък “Близко бъдеще”. Естествено, както става в такива моменти, предварителните представи бяха пометени от сблъсъка с реалната обстановка и снимките в главата ми се оказа, че няма как да станат. Мястото обаче има страхотен потенциал:

Гонейки въображаеми кадри из Родопските водопади за пореден път се оказваше, че трябва да си избия подобни предварителни настройки и да внимавам какво се случва реално покрай мен:

Отново имаше случаи на “прелъстен и изоставен”:

И отново имаше случаи където на хартия всичко си беше там, но кадър не би:

Зимното море беше оставило един подарък на брега на Шкорпиловци (всъщност беше оставило много повече, но евро-палети и гуми за преден план някак си не харесвам):

Пролетта напредна и започнаха цъфтежите. Още от преди личното ни запознанство с Ванката Миладинов, бях чел неговите опити със Странджанската зеленика. Глупаво от моя страна, но дълго време пренебрегвах този феномен, който се оказа повече от интересен за снимане.

От зелениката, та на камъка…

Измамно лесно изглеждаше, но си беше зор, някои храсти са по над два метра. Пак ще се върна, струва си дори само да се гледа и разхожда човек.

Пролетта замина, дойде обичайното светулково време…светулки не снимах…почти. Насилих се да експериментирам, но както и друг път съм констатирал, напъването води само до изпускания от този вид:

Що е то?

Междувременно в небето бяха почнали да се случват разни неща:

След което лятото започна като никое друго, което помня: залез след изгрев, след буря, след изгрев, след залез, а аз понякога дори се случвах и на правилното място, и така до средата на Юли.

Времето се кротна, Световното по футбол свърши, браво на Хърватите, Французите да !@№)(*§€@№…и така.

Последва същинското лято, което не случи нищо…почти:

Същото ама по-късно

Септември излезе на сцената като Фреди Меркюри: гръмогласен, пищен, стилно кичозен и като цяло прекрасен:

Същото ама по-късно II

И така избутахме до есента. Октомври ни запрати в Родопите, където между две наздравици успявахме и да снимаме:

Десетина дни по-късно отново налазих тази безкрайно дашна планина:

След което си доснимах есен в Странджа…:

Най-доброто от там – друг път….

Не спирах и с опитите да родя нещо смислено в равнинния хаос около Ямбол…както се казва във вица: “В Грузия опитите продължават…”

Късната есен отново бях част от Photoschool и една чудесна пловдивска група. Упражнението ми с тях изненадващо даде резултат и за мен:

Foliage courtesy of Мари Аведисян 😉

Същото място след десетина дни:

За финал какво друго, ако не водопадче – Гюмбертията с лек снежен макиаж:

И така. Пак да си кажа, публикувам това повече с намерение да поддържам блог-традицията…нещо като аперитивче. Основното и десерта – живот и здраве през Май 2019 en face.

Весели празници, най-доброто предстои !

Also posted in Арапя, водопад Гюмбертията, Дарданели, лилково, Лозенец, пейзажна фотография България, Родопи, фотински водопади, Царево, Широка поляна, шкорпиловци

Октомври…

…е един прекрасен месец.

За мен това е реципрочният Май. Ако единият е разцъфтял, слънчев и наелектризиращ ‘Ин’, другият е неговия мрачен, вглъбен и скланящ към силни напитки с кехлибарен цвят ‘Ян’. Май е цветя, дъги и събуждане, докато Октомври е падащи листа, мъгли и вълнени одеала.

Обожавам Октомври.

Фотографски обаче за мен започна малко тъпо. Обикновено изкарвам първата половина в нисък старт чакайки избухването на цветовете по най-високите гори. В началото на месеца се намерих кажи-речи по средата на черноморието, където един многообещаващ ден малко ме подведе, но пък си открих няколко прекрасни нови местенца:

untitled-5261

Средата на месеца доближи,  на мен ми беше Централно-Балканско на душата, а и падналите дъждове някак си естествено наклониха везните към гонитба на водопади. Има една интересна каскада, която от години ми седи на едно специално място в главата и този път реших, че няма измъкване. Обадих се на един от двамата мои познати, които бяха ходили там – Мартин Петров – а на него не му трябваше много за да се съгласи да се качи с мен.

Случихме на ден с ниска облачност, която от части беше добре дошла, понеже не исках да виждам обезкуражаващия баир, който качихме, за да наберем височина. След около час вече бяхме над облаците и с особен кеф видяхме Голям Кадемлия да стърчи над море от пухкавост заляло цялата Тъжанска долина:

5300---Copy

Малката особеност беше, че водопадите се намираха точно под границата на облаците и слизането до тях щеше да изисква малко повече концентрация. Все пак Мартин се ориентира чудесно и след малко вече бяхме от едната страна на каскадата…която се оказа доста повече от колкото си бях представял. Всъщност това е един от проблемите да планираш дестинация само по снимки – нищо не може да те подготви за самата среща на терен. През годините бях си представял какви ли не кадри оттам, като ми стана ясно, че шансът да ги направя клони към нула просто защото релефът се оказа доста различен и труден за придвижване, камо ли снимане. Малко по малко започвах да добивам усет за мястото и да напипвам композициите:

5334---Copy

untitled-5353---Copy

Последва идиотско прибиране и събиране на мисли зяпайки скучния залез над спокойното облачно море.

На другия ден изгрев нямаше, но пък имаше дъжд, който обаче мина бързо, за да открие отново гледката от предния ден:

untitled-5443---Copy

За малко се видяха и водопадите:

untitled-5446---Copy

На Мартин обаче очевидно задстомашната му жлеза действа и като органична-атомна централа, защото се чудеше къде да си изразходи новия запас от енергия и докато аз си бях склонен да си кеся наоколо и да чакам нещо да се случи, той подпитваше дали аджеба не искам да отидем ей до оня водопад…или до един друг….или пък да качим Еверест… На края се разбрахме да мръднем на друго място, след което последва слизане, прибавяне на трети член към групата, спокойната и постоянно усмихната Катя, преместване на лагера край Клисура и дъждовна нощувка.

На сутринта закатерихме към Клисурския скок, който се оказа в прекрасни мъгливи гори, които бяха в пика на цветовете:

untitled-5539---Copy

Доста си поснимахме на тази каскада, но такъв момент просто беше кощунство да не оползотворим:

pano_cut_1---Copy

Последва слизане, бране на гъби, хилежи и прибиране. За повече снимков материал и дуга гледна точка, ето и разказа на Мартин, има доста какво да се види.

Следващите планове сочеха Родопите и изплъзващите ми се през годините Фотински водопади, както и едно друго живописно местенце.

Не бях притеснен за дебита на Фотинската каскада, понеже тамошната река е силна, но гората наоколо определено се държи странно: виждал съм кадри, в които блести от цветове, както съм и виждал как в пика на есента тук-там жълтее, а всичко останало е зелено. В моя случай положението клонеше към втория вариант:

fotinski_pano_cut_1---Copy

Заиграх се малко с въртележките от предния план:

untitled-5894---Copy

След което пробвах долната каскада, която също не ме изпълни вътрешно:

untitled-5906---Copy

Мисля, че бях подранил няколко дни.

Все още обаче имах сериозна надежда да случа на кадър на следващото място, което бях планирал – едно прекрасно мостче на Тъмрашката река. Закатерихме с колата по мъгливия път и след известно лангъркане по каменистата настилка стигнахме до мястото. Мъглата услужливо се сгъсти, рекичката си беше ок и единствената ми задача беше да не си изтърва апарата във водата.

untitled-5998---Copy

Картинката се задържа доста време и имах редкия шанс да се наснимам:

untitled-6008---Copy

Обикновено проповядвам, че няма смисъл от прекалено много подобни кадри, но от време на време човек трябва да си зарязва и собствените правила:

untitled-5988---Copy

Стига толкова.

Слязохме от Родопите и дни по-късно поехме към Странджа. Целта беше основно гъбарско-туристическа, но силния дъжд подсказваше да пробвам местния красавец – водопада Докузак. На другия ден Бургаските фотографи вече го бяха налазили въпреки че цветовете все още предимно зеленееха. До вечерта динамичното време образува разни интересни неща в небето и повторих един пролетен ракурс от предната година:
untitled-6033---Copy

Пробвах и тераските под водопада, но като цяло, не се получи кой знае какво:
untitled-6054---Copy

Тук иска други условия, но от суеверие няма да напиша какви.

Така и свърши месецът. Есента определено е силна особено в Балкана, където доста хора заснеха прекрасни мъгливости. Остава още малко преди да дойде най-сложния за снимане сезон, та може да се случи още нещо шарено.

Чао за сега 🙂

 

Also posted in водопад Докузак, водопад Скока Клисура, връх Голям Кадемлия, Петканови водопади, Централен Балкан