Category Archives: Тихомир Младенов

Фото-блогъри, които следя

Отдавна си мислех за подобен пост и явно сега му е времето – навън не става особено за снимане, а мачовете от световното са след часове…

Следя доста автори и ми се иска да покажа всички, но в този пост ще започна с няколко от тях обединени от това, че снимат главно природа и са от България.

Започвам с Евгени Йонков – ако Ви трябва информация за някое древно, затънтено място пълно  с история или за кътче от планината, където ходят само сърни и мечки, това е човекът. Рядко минава по нормалните пътеки, повечето му разкази са “оф-офроуд“, ако мога да се изразя така. Съoтветно и снимките, които показва за мен лично са особено стойностни, понеже много от местата виждам за първи път, а някой дори не съм и чувал.

Продължавам с Красимир Петров – страхотен фотограф, който дебне основно в Северозападна България. Сам казва, че Западен Балкан му е естествения хабитат 🙂 На мен лично ми е особено сходен до кръвната ми група, заради афинитета му към снимането на водопади и поточета. Също така един от малкото, за които Белоградчишките скали далеч не се изчерпват с Белоградчик…

Следва Тихомир Младенов – детето чудо 🙂 Още е тийнейджър (освен ако не бъркам, поне до скоро беше), но от фотографиите му лъха особена зрялост и винаги е удоволствите да ги гледам. Някои от шедьоврите му предизвикват сериозна благородна завист в мен. Често снимат заедно с Красимир Петров и общите им ракази са супер интересни и продуктивни.

Иван Миладинов – отново много талантлив фотограф и от каквото чета, супер забавен тип. Единственият, на чиито разкази съм се смял с глас. Вършее из цяла България, а и прескача границата. Има странният афинитет към снимане на Странджанска зеленика и е готов да измине стотици километри, ако чуе, че на някоя затънтена полянка е цъфнала особено красиво. Как да не му се кефиш…

Павел Пронин – поредният страхотен талант, но този път от Руски произход. Влюбен е във Витоша, което не му пречи да навърта огромен километраж в търсене на перфектния морски залез. А от разказите му, понякога на много чаровен Български, лъха някакво степно спокойствие…

На края, Евгени Динев – особено любим автор. Най близко до определението “професионалист”, въпреки че природната фотография му е повече като хоби. Снима из цяла България и много често ме изненадва с нестандартен ракурс. Има попадения, които съм зяпал сумарно с часове.

Това бяха моите любимци. Не познавам лично нито един от тях. Сигурен съм, че все някога ще се запозная с всички,както съм и сигурен, че са страхотни типове. Изпитвам огромен респект към това, което правят и им пожелавам успехи и постоянно увеличаваща се колекция от шедьоври 🙂

Also posted in Евгени Йонков, Красимир петров, Павел Пронин