Category Archives: трънско ждрело

Трънско ждрело и подножието на Рила

Освен ако в бъдеще не се случи нещо по-ужасно, есента на 2011 за сега ще остане като може би най-неприятната изненада в краткото ми битие на снимащ. Следва кратък разказ за едно от най-безплодните пътувания, които сме правили с Ванката Миладинов. Принципно всичко щеше да е по-поносимо, ако не се надявахме да се спукаме от снимане на есенни цветове, но ако някой знае как човек може съзнателно да си дресира очакванията, нека ми каже. Аз лично в повечето случаи преди снимане съм като дете…

Започнахме от Искърското дефиле. Разгледахме го цялото. Апаратите не си и помислихме да ги вадим (друг е въпросът, че си бях забравил статива, но това ми се размина).

След това слязохме към Трънското ждрело. Ванката вече беше минал оттам и отново не посегна към техниката. На мен ме беше дошло в повече пътуването и се насилих да направя няколко кадъра колкото да не забравя къде е спусъка на апарата:

Последва слизане на Юг към подножието на Рила. Пътьом минахме да погледнем Овчарченския водопад, който по това време на годината никога не ме е разочаровал. Време е било и това да стане – водата беше малко, а дърветата наоколо бяха или в доста начален стадий на пожълтяване, или бяха премръзнали:
 Продължихме към Рилския манастир. В интерес на истината там гората беше сравнително запазена от студовете, но пак се оказахме подранили:
За следващия кадър се вкарахме в малко екшън, но няма да се впускам в излишни обяснения, за да не дразня тези, които все още вярват, че църквата ни има нещо общо с вярата.
За залез се преместихме на Стобските пирамиди, където аз направо си се изложих и изтървах идеалната светлина в мотане. Ето все пак кадрите от там:
С удоволствие привършвам този нескопосан разказ, който дори не исках да пиша. Следващите седмици ще има и рапорт от Родопите, където въпреки отново осакатената есен, успяхме малко от малко да спасим положението.
Лека от мен 🙂
Also posted in ерма река, Овчарченски водопад, Рилски манастир, Стобски пирамиди