Освен ако в бъдеще не се случи нещо по-ужасно, есента на 2011 за сега ще остане като може би най-неприятната изненада в краткото ми битие на снимащ. Следва кратък разказ за едно от най-безплодните пътувания, които сме правили с Ванката Миладинов. Принципно всичко щеше да е по-поносимо, ако не се надявахме да се спукаме от снимане на есенни цветове, но ако някой знае как човек може съзнателно да си дресира очакванията, нека ми каже. Аз лично в повечето случаи преди снимане съм като дете…
Започнахме от Искърското дефиле. Разгледахме го цялото. Апаратите не си и помислихме да ги вадим (друг е въпросът, че си бях забравил статива, но това ми се размина).
След това слязохме към Трънското ждрело. Ванката вече беше минал оттам и отново не посегна към техниката. На мен ме беше дошло в повече пътуването и се насилих да направя няколко кадъра колкото да не забравя къде е спусъка на апарата: