След последното ми ходене из района се сдобих с неприятна контузия, която ме държа в низините дълго време. Писна ми да чакам да се оправя и поех с две приятелчета отново натам. Нямах настройка за снимане, а просто за ходене и влизане във форма. За това и по-голямата част от снимките ми са…”репортажни”, за да не кажа “просто за спомен”…

И двамата ми спътници не бяха ходили до момента на планина, за това ми беше интересно да ги документирам как шляпат по чукарите и се кефят на всичко.
Тръгнахме от с.Тъжа към едноименната хижа. Жега. Като понабрахме височина, нещата си дойдоха на мястото. Не бързахме за никъде и често спирахме просто да позяпаме пейзажа:

Не след дълго стигнахме Бабското пръскало. Покатерихме го да видим как е от близо:

Продължихме към Кадемлийското пръскало, където щракнахме една фотка за спомен на групата:

След още известно време се настанихме в х.Тъжа, която е станала прекрасно място след ремонта. Даже се продаваше и бира. Студена. Два вида.
На сутринта щракнах късния изгрев около хижата:

След това хукнахме към х.Рай през връх Ботев. Като ходиш към най-високото място в планината, пътят ти е все (почти) на горе. Не е като да не спирахме да почиваме често под предлог “Ча’й сега да се щракнем и тука…”:

Минахме стадо дзен-балкански крави:

До заслон Маринка беше интересно да зяпаме основно пропастите на Северния Джендем:

Като цяло времето беше ясно, но от време на време ни обграждаха облаци:

Появи се и върхът:

На самия заслон спряхме за по-дълга почивка:

Докато се мотахме, към нас се приближи хергеле полу-диви коне:

Спътниците ми им се кефеха, докато се правеха не хладнокръвно разсеяни:

А аз малко се поунесох със снимането им: