Наложи се да разделя разказа за останалата част от балканската есенна инвазия на две, понеже щеше да стане доста претрупано.

Четвъртият ден започна чудесно. Както възкликна хижарката: “Айде да видим и ние малко природа !!”. Сутринта беше доволно свежа и контрастна:

Пръскалото не беше чувствително намаляло въпреки, че от последния дъжд бяха минали доста часове:

Лека по лека се насочих обратно към пътеката за хижа В.Левски, с идеята да снимам долината на Джендема от високо и може би да се кача на връх Хайдута или Кочмара, за да пощракам оттам. Поне до момента облаците го позволяваха.

Разкъсаната облачност и днес постоянно сменяше осветлението и снимах като картечар…проблемът е, че след това кадрите са идентични и не върви да се показват заедно понеже се размива ефекта на въздействието им.
Купенът и долината , която затваря пак бяха доволно фотогенични:

Докато масивът на Ботев все така си преливаше от вода:

На отсрещната страна също беше интересно:

Един от любимите ми улеи – ето как изглеждаше предния Юни.:

Още един от улеите, които се надявам някога да изкача и заснема в подходящо време:

От тук гледката към Купена също хващаше окото:

Постепенно облачността се посгъсти и първоначалната идея за качване на някой връх отпадна – бяха вече забулени и нямаше смисъл. Оказах се в позиция обаче да пробвам слизане до Големия Джендемски водопад, който ми е нещо като фикс-идея от години. Имах време и хванах пътеката минаваща под Хайдута. От там масивът на Ботев беше страхотен:

Слизането до този водопад не го препоръчвам на всеки. Малко ми се беше свило гърлото, докато се чудех какви ли капани има под килима от нападали листа.
Пътеката се изгуби, след като навлезе в една горичка, а аз ходех единствено по идеята от тази снимка. Постепенно преминах горичката и започна да се чува познатият шум на тонове вода шибащи отвесни скали. Показа се и водопадът:

Имах около четиридесет минути за снимане, ако исках да се прибера на хижа Рай преди да се стъмни. Факт беше, че и друг път скоро няма да се озова отново тук, за това се поотпуснах:

Тук равни полянки няма и губех доста време в придвижване, нагласяне на статив и т.н.

На долу реката слиза към още десетки водопади, за да се слее с още две реки преди да навлезе към Дяволските теснини – друга моя фикс-идея, която обаче не знам кога ще осъществя…в далечината се показва Купенът, който отнесе голямо снимане този път:

Междувременно трупах кадри на водопада…бях като параноична катеричка преди зима 😀

Щракнах си и отсрещния склон на масива Равнец, за да ми напомня за местата, където човек просто няма работа и за мен лично си е по-добре просто да ги зяпа от далеч:

Времето за снимане свърши и трябваше да поемам на обратно. Умората ставаше приятна от мисълта, че най-на края посетих един от водопадите, които ми тровеха мислите през годините.
Залезчето над Средна гора не беше нищо особено, но ми хареса нежната тоналност на цветовете:

В хижата ме посрещнаха с топла вечеря и животът в този момент беше перфектен.

Не съм решил още какво следва, но ще е скоро, чао от мен 🙂