Category Archives: хижа Рай

Архивни ревизии

По съвета на един фотограф, който беше писал да не се доверяваме на моментното си настроение и да трием някой кадър само защото мислим, че сме направили по-добър, реших от време на време да попрехвърлям архивите си и да видя какво ще изскочи. Сигурно не е толкова странно, но наистина след като е минало известно време, видях кадри, които бях отписал  първоначално по една или друга причина. Постепенно се посъбраха достатъчно такива за един пост.

Първият е от голямата морена на Златните мостове във Витоша – този кадър отпадна не поради факта, че имаше доста по-добри от него, а защото беше единствен. Няколко часа махахме из планината и почти не извадихме апаратите.

Следващият кадър е от Крушунските водопади – едно от първите ходения след цифровизацията на техниката ми. Тогава се спуках да щракам различни комбинации на травертиновите чаши и за публикацията им избрах други кадри. Сега обаче този ми хареса:
Следва отново кадър от Витоша (не че не може да е от всякъде другаде, но си е факт) и го качвам по-скоро като нов поглед върху вече публикуван кадър:
От есенното ходене из централен Балкан излязоха доста кадри и съответно доста отпаднаха след селекцията. Този получава втори шанс главно защото това ми е от любимите планински гледки – застъпването на ребрата на два съседни рида, образувайки зиг-загообразна речна долина:
Прескачаме обратно към пролетта и една разходка из полетата край Ямбол. Тогава търсех точно определен кадър, който като че ли успях да заснема, за това тези отпаднаха в последствие:
Обратно към есенното ходене из масива на Ботев – тогава на инат снимах залеза над върха, който не беше нищо особено вместо да насоча апарата към съседните ридове, където помня, че беше доста по-интересно…не ме питайте защо:
Още един леко скучен залез от църквата на яз.Копринка, която ми се превръща в прокълната дестинация – четири пъти съм ходил до там и не съм направил кадър, който много да харесам след това, но за това ще мрънкам в следващи публикации:
И пак към пролетта на 2010 г. – не бях особено доволен от кадрите си на Сувачарското пръскало, но с времето този почна да ми харесва:
Стига толкова. Мисля, че съветът на въпросния фотограф се оказа горе-долу добър – струва си да се пази всичко понеже до голяма степен сме предубедени от моментната си настройка към определено пътуване и кадрите заснети тогава. Аз лично почти винаги се радвам на определени снимки, от което други не получават същото внимание. Времето обаче успешно лекува тези предубеждения.
Лека от мен 😉
Also posted in водопад Сувачарско пръскало, залез, пролет Ямбол

Есен 2010: Централен Балкан, Октомври, ден 1-3

Дочаках и този момент – пика на есента в Балкана и аз свободен и готов да се гмурна отново там. Принципно не знам кога ще се науча да нямам очаквания за евентуалните снимки. Винаги си ги представям как точно ще изглеждат и се улавям, че търся конкретен кадър. Получава се точно в 0.0002% от случаите. Останалото са изненади с различна степен на  гъдел.

Тръгнах по познатата пътека за четвърти път тази година въпреки прогнозите за лошо време и дебилните изблици на онзи весел новинар в стил “утре ходете в планината, но…ако сте муфлон с кожух…”. Небето си беше запушено и светлината беше плоска. Мъчех разни неща от тук, от там:

Не ми вървеше особено снимането и общо взето цедях всяка възможност:

Минах и през Черното пръскало, за да го видя есенно:

Естествено, прибягнах и до абсолютните горски клишета:

Пристигнах доста рано на хижа Васил Левски и дори сварих да погледна отново Карловското пръскало –  трябваше ми малко време, за да измисля какъв кадър не съм му правил на този водопад…

Така приключи първият ден. В хижата бях единствения турист се радвах на по-особено внимание. Когато го няма напрежението от обслужването на десетки гости на веднъж, хижарите стават други хора…
На втория ден небето си беше все така запушено. Този път леко валеше. Реших да остана на тази хижа и да се поразходя в околната гора за нещо интересно. Есенните мъгливи гори са ми нереално уютни и любими:

Все пак се оказа, че не съм сам:

“Ало, двукракия, бегай, че ше ти наврем статива в @#&^ !!!!!!”
Като набрах малко височина, гледката към хижата стана интересна:

Проклинах плоската светлина, но с това трябваше да се работи този ден:

Отново хижата:

Заваля по-сериозно и се прибрах да се наспя като пич…други варианти обще взето нямаше. Над вечер дъждът се усили и не спря до сутринта.
На другия ден хванах за хижа Рай. Времето си беше все така никакво и двуизмерно, но поне не валеше. Рекички течаха от всеки улей:

Навлязох в подножието на връх Ботев:

Местността Башмандра.

И поредното клишенце:

Гледката тук след снощния дъжд беше по-весела дори и от пролетта. Водопадите нямаха край:

За съжаление се откриваха през облаците доста рядко. Реших този път да се покатеря до едни по-големи водопади, които не бях посещавал от години…на половината път от стръмното катерене заваля така, че ми се искаше да не се бях раждал. За половин час и въпреки непромокаемите ми дрехи, не остана сухо място по мен. Настроението ми се скапа съвсем и хукнах към хижа Рай да се топля.
Десетина минути след като спря дъжда естествено пекна слънце. Седнах си на една скала и просто си се радвах на топлото…малките неща един вид.
Откриха се и гледки:

Облаците постоянно променяха светлината върху Купена и всеки път не издържах и снимах:

Появи се и хижата:

Междувременно на всеки стотина крачки композицията  на Купена леко се променяше, а аз си щраках:

Почти до хижата се появи и подходящо осветено дърво за някакъв преден план, а облаците застанаха мирно:

На края се показа и Райското пръскало, което от вятъра падаше някъде в страни, а по късно хижарите ми казаха, че по едно време течало наобратно…ако на някой му се струва преувеличено, ето едно клипче на Врачанска Скакля, където може да се добие представа…

В хижата отново се оказах единствен гост…на Рай това едва ли пак ще ми се случи. Настаних се, изпих няколко чая, прегледах снимките от деня и се оказа, че все пак си е струвало да съм тук точно в този момент…

Следват снимките от следващите дни 🙂

Also posted in водопад