Горното тъпо заглавие си има обяснение: стремейки се да заклещим перфектен момент в снимка, често се налага да се връщаме отново и отново на местата, които снимаме. Постепенно обаче едно от тях се откроява като мястото, което никога не можем да хванем добре. Чел съм истории за постоянно скучно време, развалена техника, изхабени батерии и какво ли не още. При мен за сега такова място се оказва изоставената църква край село Виден. Снимах я по време на един скучен залез миналата есен. Тази пролет ходих сумарно три пъти, като в единия залезчето се оказа по-постно дори от есента.
Хронологично нещата се случиха горе-долу така: за първото ходене няма да пиша нищо повече от това, че беше просто тъпо.
Вторият път беше по-забавно, понеже ставаше горе-долу за снимане, но важният момент го гледах от колата на идване и го изтървах за около две-три минути. Щракнах два кадъра в последствие, които не са кой знае какво:
