Зад този “извънреден пост” се крие огромна доза късмет, на която трудно можех да повярвам. Знаех за това затъмнение от преди месеци, но нямах никакви надежди да го видя, още повече след като предната вечер си валеше сняг.

Сутринта също беше плътно облачна и съвсем ми мина всякаква надежда. Облякох се и хукнах по задачи – плащане на сметки, пазаруване и т.н. На излизане от подлеза си погледнах часовника и разбрах, че затъмнението трябва да е почнало.Изругах на ум за пореден път…докато не изкачих стълбите и точно срещу мен облаците се бяха разредили до толкова, че да видя белия диск на слънцето “захапан” от една страна и това без никакви помощни средства като тъмни очила или филтри. Облаците вършеха префектна работа !
На бегом се прибрах с пълната пазарска чанта, награбих апарата с най-дългия обектив, който имам и слязох на улицата да снимам.
Нямах никакво време да търся подходящи елементи за композиция, а не исках да снимам само голия сърп, за това използвах каквото се намираше наоколо:

Вкарвах го в какви ли не странни композиции…

…най-често с клони, понеже друго не се намираше:

Постепенно първичната еуфория мина, разбрах, че все пак ще имам малко време за маневри и се занесох на близкото кръстовище на Орлов мост, за да видя какво мога да измисля оттам:

Вкарвах в кадър всякакви неща с различен успех:

Съответно за малко да се поскараме с един шофьор, но нямах намерение да изпускам нищо; той пък се оказа готин и като видя на къде снимам, се усмихна и след малко забрави да потегли на зелената светлина.

В подобни случаи си мисля, че особена художественост трудно може да се постигне, за това просто щраках наред,  а след това щях да подбирам:

И отново през клоните:

И в комбинация с еднo улично НЛО:

И за финал, кадъра, който като че ли се получи най-добре от стотината, които изстрелях за около петдесетина минути – това трябва да е около пика на затъмнението:

Ръцете ми вече отказваха от студ, а за късмет, облаците се разредиха до толкова, че трудно можеше да се снима без филтър. Прибрах се, позяпах още малко от прозореца уголемяващия се диск, докато облаците не се затвориха плътно и скриха всичко.
Трудно може да се оцени невероятното стечение на обстоятелсвата довело до дупка в плътната облачност точно в нужния момент и определено не мога да измисля по-добър старт на годината пред вид обстоятелствата.

Лека от мен 😉