Category Archives: Черно море

Пролет 2019

Чисто астрономически остава около седмица от Пролет 2019. Чисто температурно обаче Лято 2019 влезе с гръм, трясък, плисък, порой и много спец-ефекти. Значи е време да преговорим пролетта….

С насмешка си спомням колко високомерно се отнасях в миналото с месеци като Март, Септември, Ноември – тези преходните, когато природата е в едни никакви уж състояния и “ама нищо няма за снимане...” Доста глупаво от моя страна.

Тези месеци са прекрасни, стига да се вгледаш достатъчно концентрирано. И под “вгледаш” имам предвид здраво обикаляне, по възможност по различни и непознати места. Важно е да се “освежава” набора от дестинации, защото в един момент просто спираме да виждаме. На втори план, има десетки местенца, които изглеждат прекрасно, но само за малко, да речем седмица-две и то в благоприятни откъм светлина дни.

източна стара планина пролет 2019
Тука през всеки друг месец бих подминал…

Особено забавно става, като имаш лесен достъп до сезоните по вертикала – в долината е късен Април, но един час нагоре в планината е все още Март и гониш минзухарите:

източна стара планина пролет 2019
Точно тука не ги хванах тези минзухари, но надеждите остават

По-късно през Април напъплих отново една стара любов – Варовитец. За пореден път си казвам: очаквания – лошо, отворено съзнание – хубаво. Добре, че не бързах излишно:

водопад варовитец пролет 2019
водопад варовитец пролет 2019

Пак имаше и “Туин пийкс” моменти, когато се чудех къде съм, що съм, к’во е това и как аджеба да го подхвана, че да ми хареса…

пролет 2019

…еми друг път ще е.

Естествено не се мина и без съмнителни творчески напъни, резултатите от които по-скоро са за компостера:

пролет 2019

Не се мина обаче и без перфектните моменти, когато всичко си е “как си требе“, снимането е дълго и лесно, и ти оправя целия ден:

шкорпиловци

Пролет 2019 по морето беше особено пищна. За първи път видях плажовете обсипани с цъфнало “морско зеле“:

шкорпиловци

За първи път и ме хвана мъгла край морския бряг. Кефех се като дете:

арапя пролет 2019

Бреговете на Странджа отново предложиха десетки цъфнали изкушения:

пролет 2019
Горски ирис
пролет 2019
Това не го знам, ама не е горски ирис…

На края, на фона на небесни спектакли се случиха и интересни нови запознанства:

Ропотамо
Благодарско на Жорето Митев, че ме измъкна за тоя залез

Времето отново дойде, напред към горите.

Лека от мен 😉

Also posted in Арапя, водопад Варoвитец, Източна Стара планина, пейзажна фотография България, Силистар, шкорпиловци

2019 – огън бий ! ….

….иначе казано: открихме фотографската година, защото все отнякъде трябва да я захванем, нали така ?

Януари започна ударно откъм зима, но я снимаха други хора, докато моя милост се ослушваше…обичам да говоря за себе си в трето лице, когато съм в издънка, все едно трия сол на нечия друга глава.

Та при първа възможност решихме да компенсираме пропуска и да забием някой снежен кадър. До тук добре, но първо заваля сняг, след което посред нощ го обърна на дъжд?! и плановете започнаха да се променят, защото до сега не съм видял един чудесен пейзаж с киша.

В такива случаи морето винаги си е опция – все пак то си е там и иска само малко светлина…

….светлина, която сутринта на Равда беше плоска като мозъците на всички, които смятат, че Земята също е плоска. Нахранихме едно семейство лебеди, помотахме се и хванахме за Иракли, понеже денят едва беше почнал.

На Иракли се строи. Дивият източно-европейски капитализъм е нещо, с което точно тази публикация няма да цапам. Плажът обаче беше в невероятна форма благодарение на река Вая и целувката и с морето – пясъците наоколо предлагаха форми и текстури, от които бързо ми кипна кръвта главно поради факта, че останалото не беше достатъчно на ниво. Постепенно се съгласих с факта, че на другия ден отново трябва да съм тук по изгрев.

Първо обаче довършихме разходката като се помотахме на Емона, където винаги можеш да спастриш някакъв подобен кадър:

…ако си бях взел и статива…

Прибрахме се зяпайки залеза, който беше “отсреща” и не ни вършеше работа. Началото почти винаги е греда.

Рано на другата сутрин отново бяхме на път, сега директно към Иракли, понеже пясъците чакаха мен…друг факт, с който постепенно се съгласявам е, че явно в някой друг живот ще развия мъдростта да нямам очаквания. Спринтирайки към изненадващо добрия изгрев се оказа, че някой е преместил финалната линия и отново се оказах без домашно. В паниката да използвам все пак каквото имаше измътих ей тая недомислица:

Един съвет от мен: като почнете да се панирате в търсене на спешен кадър, никога не вярвайте на малкото успокояващо гласче, което ви казва: “Това бива, изглежда достатъчно обещаващо, ще го харесаш след това, давай сега, че светлината замина !!“…то е малко като след секс да питаш партньора си: “Хареса ли ти ?” – щом се налага да питаш, малко хора ще ти кажат истината 😀
Единственото полезно на кадри като горния, е че свалят напрежението, след което вече можеш спокойно да помислиш и да огледаш.
Та мислейки и оглеждайки забелязах нещо, върху което бях препускал няколко пъти преди това гонейки въображаемите кадри – реката беше минавала скоро от тук и беше формирала пясъка прекрасно:

Не е идеално, но има чар. Същите тези пясъци и също така едни други отново наивно реших, че ще ми свършат работа и по залез – ами повтори се същата суетня: всички предни планове бяха изтрити я от вятър, я от вода, та отново се наложи да мисля. Резултатът обаче живот и здраве първо на живо.

Лека на всички, пожелавам ви повече дзен в главата, че в моята е повече дзЪн.

Also posted in иракли, пейзажна фотография България