Category Archives: Дарданели

Август 2016 – лято в небето, есен в морето …

…изкуших се да продължа, но на поетичната скала съм някъде под тоалетните лирици, по-известни като “пУети” и малко над мозъчните амеби, която знаят все пак как работи римата, по-известни като “автори на радио реклами“. Така че, с римите до тук и моля, пак заповядайте.

Имах подозрението, че ще започна Август така, както свърших Юли и браво на мен, оказа се вярно – тръните по залез:
untitled-3539---Copy

Покрай тези плевели се трансформирах от “оня със светулките” в “тоя с тръните” – съмнителна еволюция, но драги ми Интернет, снимам главно за себе си и това, надявам се, никога няма да загубя. Сигурен съм, че в някой кръг на ада, един свободен дявол се е събудил от подръпване на опашката, но…

Та в старта на месеца най-накрая се изви и една от любимите ми летни бури, когато морето е достатъчно зло за снимка, но пък не е толкова опасно да се моташ по брега, понеже температурата на водата няма да те убие за трийсетина минути. Заредих се, за да пробвам нещо, което ми се върти в главата от две-три лета. За малко да ми се получи, но поне вече знам, че е напълно във възможностите ми:

untitled-3616---Copy

Ако някога стане горе-долу това, което искам, ще си кажа, за сега – толкова.

Морето мааалко се успокои, но пък небето маалко се нашари и записах един резонен резултат на Птичия остров:
untitled-3672---Copy

Не е нещо, което ще търпя дълго пред очите си, но не е и идеално грозно пък.

Дойде време и за Персеидния дъжд, който предната година зарязах насред Пирин. Съзнателно мислех да не се напъвам, но подсъзнателно явно съм развил някакъв момент, защото в нощта на пика опънахме стативи край Резово с доста нови хора (наздраве за тях) и от приказка на приказка избутахме няколко часа в тъмната влага.
Самите падащи звезди бяха толкова колкото бяха – прогнозите сочеха стотици на час, което не се случи, но пък каква част от небето виждаме, че да сме ги преброили всичките…

Така или иначе за първи път ми се получи нещо смислено:
untitled-3701---Copy

Снимането на падащи звезди е бясна хамалогия – мога да го сравня с риболов, ако риболовът изглеждаше така: седиш в лодка с една бухалка, не знаеш дали изобщо има риба, но размахваш като луд с надеждата да хлопнеш някоя; в един момент действително две-три риби изскачат от повърхността, но са в другия край на езерото, а ти продължаваш неистово да махаш в твоя край, щото нали, “Композицията!”, а междувременно бухалката ти е Canon и генерира е*ахти шума, ама това е друг проблем, нощ е, застудява, челната леща на бухалката започва да събира конденз, чистиш, продължаваш да махаш на сляпо в тъмното…и така. В края на краищата, хванаха се няколко екземпляра, а щом е свършило добре, значи всичко останало е било добре. За целта апаратът щракна над петстотин пъти в онази нощ.

Това крайбрежие обаче ми хареса доста, та скоро след това отново разпънах стативчето. Със следващия кадър изпитах нещо, което някой скоро беше споделил, а именно, че понякога има сцени и детайли, които са си интимно твои, далеч от грандиозния пейзаж, десетките цветове и форми, предни и средни планове и т.н. В тези случаи актът на заснемане е много по-малък процент от всичко, което се случва между двете ти уши, но с другите можеш да споделиш само снимката:

untitled-4546---Copy

Също така врътнах и едни звезди, че небето беше подходящо ясно:
untitled-4609---Copy

Последва снимачно затишие, което се поразби през втората половина на месеца, когато отново посоката се оказа Резово и крайбрежния лунен пейзаж. Буквално се състезавах с ръба на група красиви облаци, които трябва още двайсетина минути да останат там, където бяха, но не би…нито аз закъснях, нито времето бързаше, просто нещата не се случиха за снимка…което не ме спря да щракам, все пак половин час се юрках по тесния асфалт в опити едновременно да следя пътя и заминаващите си облаци:
untitled---Copy

На следващата ръбът е по-ясно видим- това в дясно над морето трябваше да е точно над мен и щях да си грухтя доволно:

untitled-4764---Copy

Септемврийското време продължи и към края на Август – морето бушуваше, облаци изскачаха от нищото, а в такива моменти човек просто трябва да хване нанякъде. Аз лично не можах да изненадам себе си и отново се отбих на Дарданелите, което все по-уверено твърдя, че е в Топ 10 на красивите места в България изобщо.
Замисляйки се по-сериозно за подобна класация, стигам до извода, че една от чертите на пейзажите, които бих класирал там е мащабността – мястото да е достатъчно голямо и разнообразно, за да предлага различни гледни точки. Примерно “Корабите” на Синеморец са чудесни, но извън класическата композиция няма какво особено да предложат. Подобно е положението и с доста други класически фото-дестинации.

Дарданелите обаче са един малък рог на пейзажно изобилие, който този път видях така :

untitled-4818-2---Copy

…а малко по-късно и така:
untitled-4863---Copy

Което беше и последното щрак за месеца.

Бива, кво пък.

Лека от мен 😉

Also posted in Арапя, персеиди, Резово

Юли 2016 – облаци, тръни и кон

След като ми свиха сърмите, че се скатавам с писането, с подвита опашка и наострено перо сядам да балансирам месеца, както обикновено.

Юли – посрещнахме Джулая както обикновено – спейки, светулките изгаснаха, барбекюто не изстива, тук-там  е жега, но се търпи, морето е странно бистро и на моменти хладно и като цяло, лятото е по магистралата на шеста.

След горната “снимка” на месеца минавам към буквалните снимки – излиза, че основно съм снимал тръни. Буквално. Миналото лято в предния двор се появиха тези:

-3611

Много им се радвах, но добра снимка не стана. Този Юли обаче се оказа, че малките сладки трънчета са всъщност могъщи колонизатори и бяха четворно повече и по-гъсти. Някой друг би ги окосил още преди да си помислят да цъфнат, но не и в моя двор. И друг път съм си мислел, че ако пейзажистите планирахме какво се случва по полетата, всичко щеше да е в макове и лавандула…и подобни красиви тръни.

Та в началото на месеца със задоволство установих, че след десетина дни ще имам прекрасен преден план, очакваше се само приличен залез. Поръчката не закъсня, даже малко подрани, но горе-долу нещата станаха както си ги представях:

3221---Copy

И малко по-към синия час:

3258---Copy

Последваха още приятни залезчета и за да не се повтарям, мръднах в съседство:

untitled-3359---Copy

Около четиридесет дни по-рано следващото място изглеждаше като букет. Сега лилавите цветя бяха изсъхнали, а по средата им беше изникнал този класически соц-бодил:

untitled-3321---Copy

По някакъв начин обаче ми харесваше. Нещо зазлявам със самокритиката…

Юли е и обикновено месецът, в който минава и шаренията по бреговете:

untitled-3369---Copy

untitled-3377---Copy

Електрикавите водорасли обаче бързо побеляха и все едно не ги е имало.  Малко след това леко на късмет и в резултат на многото приети течности от предната вечер, се събудих на време за този изгрев:
untitled-3420---Copy

Който прерастна в половинчасова гонитба с един кон. Не че съм се нацедил на някакъв проблем, точно обратното, по-скоро той имаше проблем с мен – преследвах животното с апарат в ръка, за да може този скучен пейзаж…

untitled-3489---Copy

…да изглежда по-малко скучен:

untitled-3495---Copy

Много го дебнах мамка му и кон – или светлината беше лоша, или той се снишаваше да пасе и за преден план получавах просто силует на конски задник…което само по себе си не е скучно, но е друга снимка.

Междувременно докато се гонехме из трънливата нива, го щракнах за да си оправя настройките и стана грешка, която обаче май не е пък съвсем грешна:

untitled-3460---Copy

И за финал на месеца, един влажен залез по основната бодлива тема:
untitled-3519---Copy

Градинката ми очевидно е в апогея си, остава само небето да се взриви подобаващо.

Лека за сега 😉

Also posted in Арапя, пейзажна фотография България