Чисто астрономически остава около седмица от Пролет 2019. Чисто температурно обаче Лято 2019 влезе с гръм, трясък, плисък, порой и много спец-ефекти. Значи е време да преговорим пролетта….
С насмешка си спомням колко високомерно се отнасях в миналото с месеци като Март, Септември, Ноември – тези преходните, когато природата е в едни никакви уж състояния и “ама нищо няма за снимане...” Доста глупаво от моя страна.
Тези месеци са прекрасни, стига да се вгледаш достатъчно концентрирано. И под “вгледаш” имам предвид здраво обикаляне, по възможност по различни и непознати места. Важно е да се “освежава” набора от дестинации, защото в един момент просто спираме да виждаме. На втори план, има десетки местенца, които изглеждат прекрасно, но само за малко, да речем седмица-две и то в благоприятни откъм светлина дни.
Особено забавно става, като имаш лесен достъп до сезоните по вертикала – в долината е късен Април, но един час нагоре в планината е все още Март и гониш минзухарите:
По-късно през Април напъплих отново една стара любов – Варовитец. За пореден път си казвам: очаквания – лошо, отворено съзнание – хубаво. Добре, че не бързах излишно:
Пак имаше и “Туин пийкс” моменти, когато се чудех къде съм, що съм, к’во е това и как аджеба да го подхвана, че да ми хареса…
…еми друг път ще е.
Естествено не се мина и без съмнителни творчески напъни, резултатите от които по-скоро са за компостера:
Не се мина обаче и без перфектните моменти, когато всичко си е “как си требе“, снимането е дълго и лесно, и ти оправя целия ден:
Пролет 2019 по морето беше особено пищна. За първи път видях плажовете обсипани с цъфнало “морско зеле“:
За първи път и ме хвана мъгла край морския бряг. Кефех се като дете:
Бреговете на Странджа отново предложиха десетки цъфнали изкушения:
На края, на фона на небесни спектакли се случиха и интересни нови запознанства:
Времето отново дойде, напред към горите.
Лека от мен 😉
