Category Archives: солници Бургас

Есен 2019 I

Бъркам дълбоко, за да измисля нещо, което не съм казвал за преходните сезони и стойността им за хора като нас. Сигурно в някоя гънка на мозъка ми има нови изречения, но в момента нямам достъп до тях. Налага се да карам простичко и хронологично.

Традиционно, есента за мен започна край морето. След сухото и скучно лято, по небето най-накрая плъзнаха облачета и веднага хукнах за първа репетиция:

Меките скали

Малко след това яхнах първия септемврийски циклон и бързо си наваксах. Една полезна вметка: умната по скалите на Резово, че неусетно може да се вържете към турски мобилен оператор, а с тях боли.

Конкретно тази скала отнесе десетки кадри в този ден:

Резово
Резово

Красотата на тези месеци е, че не чакаш дълго преди отново да се забърка нещо забавно:

Резово

В началото на Октомври за горите още беше рано, но край морето отдавна исках да видя едни особени растения, които стават ярко червени. Оказа се дори по-забавно, понеже ги хванахме в начален стадий на оцветяване и така ми харесаха дори повече:

Солянка

Маниаците ми обясниха, че това е Salicornia europaea и било доста интереснен треволяк. Аз като един фото-кон с капаци, се съгласих – щом става за снимане, действително е интересен. Ставало и за салата.

Октомври тръгна да преполовява и вече предвкусвах мъгливите, влажни планински гори. Есен 2019 обаче продължи по крайно странен начин: ни дъжд, ни вятър, ни мъгла, ни студ. Не помня за две седмици да съм видял сумарно около пет облака. В особени времена живеем….

Особено интересно ми беше как ще се държат гъбите в тази микровълнова фурна. Съвсем очаквано, гъби почти нямаше с изключение на може би по-инатливите видове:

Порцеланова припънка
Порцеланова припънка

Есенната жътва продължи към Витоша – една планина, която бях поизоставил през последните седем-осем години. Спокойното и топло време си имаше своя плюс: дърветата бавно и плавно се приготвяха за зимата, и планината искреше от цветове:

Витоша
Витоша

Буквално на всеки завой се появяваха симпатични кадърчета – от тези, дето основно аз си ги харесвам, понеже всеки е върховното, всесилно и гръмопърдящо божество на собствения си малък свят и всичко що докосне ръката Му е минимум шедьовър, а може би дори и нещо повече 😀 😀 😀

Витоша
Витоша
Витоша
Витоша
Витоша

Кефът беше пълен: спокойна разходка с приятелче (Галюш, след празниците нали знаеш, имаме програма…), сладки приказки и снимане на корем – пълна идилийка.

Витоша
Витоша

Пробвах и разни глезотийки, които взеха, че се получиха прилично:

Витоша

Ако някой се чуди къде е уловката, няма такава, това си е панорама на дърво. Чудо голямо, но ме кефи 😉

За финал на пътуването минах и покрай язовир Пасарел, където знаех точно какво да очаквам и така да се каже, просто се записах. Има други кадри там, но евентуално ще се случат друг път, сега щракнах класическото отражение, за да си го имам:

Пасарел

Тука взе да ми става ясно, че съм на половината материал, а почна да натежава. Налага се да клъцна есенния отчет на две, че няма нужда от чак такива романи по никое време. Втора част – за завършек на годината.

Лека от мен 😉

Also posted in Батак, Витоша, есен, Златните мостове, Източна Стара планина, пейзажна фотография България, Резово, Родопи, Странджа, Черно море

Март / Април – част I

Преглеждайки резултатите от двумесечния период, се оказа, че настоящият отчет заплашва да стане прекалено калоричен от към снимки чисто количествено, а Април дори още не е свършил…(някой моля да преброи колко точно глаголни времена смених в едно изречение :D). Някак си естествено се налага да взема касапското решение и да разделя рапорта на две. Ето първата част:

Март, както споменах вече, ме завихри в посока странична от фотографията. Оказва се, че за този месец съм успял да снимам сериозно само в един ден, в който две коли пълни с фото-бандити се изсипаха рано сутрин на язовир Душанци. Прекрасно място, от което се открива гледка към билото на Стара планина, а в комплект с безветрие (и ако местните патки не се мотат тъпо по водата), се получават перфектни отражения. Няма да видите много различни ракурси от там, просто има една композиция, която е идеална:
Студените цветове на синия час скоро отстъпиха на изгрева, който въпреки че не беше нищо особено, все пак седеше добре:
Определено ще се връщам тук.
След изгрева масово се изнесохме към водопадите край Тетевен. Започнахме от Гложенския:
И завършихме деня на еко-пътека Козница, където аз лично малко скучах, липсваше ми зеленината:
В този ден се навъртяха много километри за малко кадри.
Толкова от Март 2012.
Април започна слабо от към снимане. Обещаваща залезна облачност край Бургаските солници не изпълни и половината от обещаното; снимах главно по мои си причини, но и защото обичам отражения и това си е, по-силно е от мен:
В следващите дни друг обещаващ залез, на едно познато място, се представи доста по-прилично…
…а аз малко си припомних тръпката от няколко-минутните експозиции и изненадващите резултати, които дават:
Последва една разходка до село Маточина, където за малко да ме бият на нула. Спаси ме изгревът на луната, който успяхме да хванем на любимата ми двойка дървета:
Дойде и Великден, който оправда името си на сто процента. Изкарахме го край преливниците на Тунджа, като всичко почна лековато. Беше просто приятен облачен ден на открито, щраках си компанията и честно казано щях да остана доволен дори и само от това. Вече бяхме започнали да мислим за прибиране, когато облаците станаха особено интересни, а аз изведнъж се оказах овълчен срещу поредното прекрасно отражение:
За момент си помислих, че това ще ми е кадъра от този ден и пред вид ниските ми очаквания, бях заситен дори без да съм бил гладен. След още няколко минути обаче от Запад се зададе нещо тъмно синьо, а аз се оказах нагазил в гьола, за да търся композиция, в която брегът да не пречи:
Минутите, когато една буря набира скорост са най-изразителни. Цветовете са ярки, формите са релефни…лудница е. А в една лудница няма смисъл да се държим нормално, за това защраках с минимален самоконтрол.
След още няколко минути, цветовете се промениха коренно…
…появи се и вятър на талази, както и първите едри капки дъжд. Това беше сигнал за евакуация, последва френетично прибиране на хора, техника и газ в обратна посока. Адреналинът ни пусна чак в Ямбол след първото питие.
Следва втора част, в която ще стане ясно, че наистина “не всеки ден е Великден”, но главно, че всъщност всеки подобен израз има повече от едно тълкувание…
Лека от мен 😉
Also posted in Гложенски водопад, пролетна буря, тетевенски водопади, язовир душанци