Category Archives: залез язовир Жребчево

Четири залеза от Жребчево

Поради постната есен ще Ви занимая с нещо, което се колебаех дали изобщо да пускам, но за да запазя духа на блога, а именно да си показвам и издънките, ще досадя с това:

Следващият разказ представлява уродливия резултат от безплодните ми опити да хвана църквата на Жребчево потопена, както съм я виждал на снимки. За огромно съжаление обаче зимата на  2011 се оказа суха, пролетта беше като зимата само по-топла и зелена и всичко това остави въпросната църква далеч от водата. Много тъпо.

Да почнем от начало. Принципно толкова бях се надъхал да търся въпросния кадър, че отидох до проверя какво се случва около язовира още към края на Февруари (или пък беше началото на Март ?). Ситуацията беше плачевна, но това се и очакваше. Язовирът се беше дръпнал толкова на вътре, че се бяха оголили основите на къщите от бившето село:

Беше осеяно с начупени керемиди, там където са се срутили покривите:
И като цяло всичко беше депресиращо:
Около месец-два по-късно отново запалих на там, за да проверя какво се е променило. Бяха пуснали друго небе плюс малко вятър и общо взето толкова. Поне беше по-шаренко, а аз пак се заиграх с бързащите облаци:
След този път помня, че бях леко разтревожен, но все още имах надежда, че снеготопенето от Балкана ще оправи работите. Нищо не се оправи, за снеготопенето все пак се иска сняг, а по Балкана това беше дефицит.
По тази причина следващото ми ходене, което беше с най-сериозни надежди, беше и най-разочароващо. Добре поне, че времето беше достатъчно интересно, за да си пощракам:
Църквата си беше там, някой да не си помисли, че са я махнали…
Интересно кой ли е ходил по тези стъпала:
 
И малко от след-залезните цветове:
Не бях доволен.
Естествено обаче, като хамстер продължавах да се връткам на колелото без да стигам никъде. След около месец пробвах отново. Този път имах и компания – “Рибарят” от разказа за Синия вир, който още тогава загатна за нечовешките си умения да къпе червейчета. По едно време се усетих, че повече снимам него, но ето все пак как изглеждаше мястото тогава:
Църквата не помня дали изобщо я погледнах, бях обиден:)
Да се надяваме, че 2012 ще е по-добре от към валежи (стига да не е потоп, че нали края на света там ала-бала…).
Като послепис ми се ще да вмъкна тука едни кадри от лятото, които просто няма къде да сложа, понеже не стават за отделен разказ. Така и така сме на тема язовири, а и на единият от тях е сниман самият “Рибар” – единственият и неповторим; ще ми се да мога да използвам онази малко клиширана реципрочна литературна заигравка, но докато съм напълно убеден, че е най-добрият DJ сред рибарите, така обаче съм сигурен , че има Dj-и, чиято аура не отблъсква всичко, което живее под вода…ето и кадрите – мястото е един язовир близо до Ямбол:
“Танцуващият с каракуди”
Първият ми и сигурно последен опит за панорама
‘Айде стига толкова, че се поотплеснах. Лека от мен 😉

Тунджа при язовир Жребчево: част III

След като се прибрах от сутрешната сесия, почти не спах мислейки как ще направя по-добра нощна снимка същата вечер. Молех се за поредната ясна и тиха нощ, за да хвана добре звездните отражения.

Денят мина бързо и отново дойде време да подпаля към залеза. Този път за компания дойде един приятел фотограф, който още със слизането от колата зачатка почти безразборно като мен предната вечер. Самият залез беше идентичен с предходния и на мен не ми беше особено интересно. По инерция снимах абсолютно същото дърво от предния ден само защото този път отражението беше леко разбито от полъх на вятъра:

Оставаше ми да си намеря интересна композиция за нощната снимка и да чакам. Не ме свъртя дълго и се поразходих все пак да пробвам разни неща:
Кротнах се, понеже слънцето залезе и беше време да се позиционирам. Имах конкретна идея какви точно звездни дъги искам да хвана, оставаше ми само да вкарам нещо интересно в кадър и да насоча обектива на юг. Хареса ми как това дърво разбиваше монотонността на хоризонта:
Появи се лек вятър, който заплашваше да ми развали желания ефект, но след известно време поутихна. След още малко започнах и експозициите. Моят приятел беше изцяло нов за нощното снимане, но изгаряше да опита, за това не ми беше скучно, докато чаках.  Суетехме се около неговия апарат, докато моя трупаше звездни следи и така мина около час и половина.  Междувременно се наложи да прибера колата до нас, защото  в тъмното видяхме някакви фенерчета да се мотат край нея. Оказаха се бракониери, които бяха дошли по тъмно да си хвърлят мрежите. Двама от тях дойдоха да проверят какво аджеба се случва на тяхна територия и кой евентуално им лови рибата. Странно беше, докто ги убедя, че наистина снимаме в тъмното, а не ползваме някакво странно мигащо и пиукащо приспособление за риболов:
“-Вий кво ся, с туй нещо гледате рибата под водата ли ?”
“-Не бе, човек, снимам звездите,нали ти казвам…”
…знаех обаче че съм хванал светлините от фаровете на колата, което не ми влизаше в плановете.
След въпросния час и половина не знам как реших да проверя какво се случва с експозициите и настъпи смут – бях объркал настройките на чувствителността и общо взето всичко до сега беше на халос…или поне така подозирах. Беснеейки пренастроих всичко и пуснах да се прави нова серия. Влязохме в колата предвкусвайки още толкова време дрямане в тъмното. Лека по лека обаче времето се изниза, а ние вече премръзнали обрахме всичко и подпалихме наобратно.
Оказа се, че първият час и половина следи не са съвсем неизползваеми. Следващата снимка представлява композитен кадър на пълните три часа сумарна експозиция:
Прекалено много излишни светлини се бяха запечатали: остатъчната светлина на залеза, огряните от фаровете на колата дървета, разни инцидентни НЛО-та в далечината на другия бряг…направо ми седи като панаирджийска сергия. Реших да махна първия час и половина и да оставя половината следи:
Така вече по ми седеше като нощна снимка. Общо взето останах доволен, но естествено замислих и друг нощен кадър, който обаче не знам кога ще успея да заснема…поне имам какво да  очаквам в бъдеще. Все пак да не останете с впечатление, че бях приключил с мястото, имам да разказвам за още четири пътувания до там 🙂
Честита Баба Марта на всички и лека от мен 😉
Also posted in звездни следи, местност Ямурджа, нощна фотография