Category Archives: язовир Пчелина

Нощно на язовир Пчелина

Има и такива случаи: отиваш с някакви очаквания, които се оправдават напълно и това е само мааалка част от всичко, което се разиграва пред обектива. Спокойно мога да постъпя по холивудски и да разделя разказа примерно на три части: “Залез”, “Нощ” и “Изгрев” и да ги напълня доволно с материал.Този път обаче ще изстрелям целия пълнител на веднъж.

Да почнем от начало все пак. От около половин година си говорехме с Галина Велева за нощно снимане на параклиса Св.Йоан Летни край язовир Пчелина. Постепенно дойде и подходящoто време, и някак си естествено и без засечки решихме да тръгнем. Компанията нарастна значително, като се присъединиха Тихомир МладеновАндрей Трифонов и още доста нови лица, с които беше удоволствие да се запозная. На отиване времето беше много динамично, на всички страни се развиваха грандиозни облачни системи, минахме и през двестаметрова стена от дъжд, която беше като отрязана с нож по краищата. Забава.

Преди да стигнем параклиса, направихме едно гости на един уникален фото-форумски чешит: Христо – bairi100 –  разгледайте галерията му, едва ли ще видите подобни гледки от първа ръка.

Малко преди залез стигнахме и целта на деня. Там се засякохме с друга фотографска група, които ни поизгледаха на криво без разбираема причина…изсипаха им се три коли с хора и двойно толкова апарати, к’во толкова ?!

Снимането започна бавно:

Някъде в този момент зад параклиса се беше формирала някаква странна облачна маса, която не хващаше особено окото. Отнякъде изникна ухилен и Ванката Миладинов, който също беше обещал да  дойде. След десетина минути нещата се промениха сериозно – облачната маса си порастна в прекрасно-релефна, буреносна стихия, осветена под невероятен ъгъл от залязващото слънце…настана фотографска лудост…ако сте гледали храненето на глутница хиени, ще добиете представа:
Както обикновено става по залез, всичко се случваше доста по-бързо, от колкото ни се искаше:
Бяхме прекалено много хора на едно място с една и съща цел, влизахме си постоянно в зрителното поле, но нямаше друг начин, никой не трябваше да пропусне нещо такова. Наложи се да поизчистя няколко фигурки от някои кадри, но с това бях наясно от самото начало. Междувременно точно в периферията на бурята се развиха едни от любимите ми облаци – Cumulus Mammatus – направо бях екзалтиран:
Въпросните облачета се виждат над параклиса и над кръста 🙂
Чудех се как да хем да снимам повече, хем да не стават еднакви неща:
Слънцето се скри и малко се поуспокоихме. Снимахме разни неща по инерция:
Докато правех горната снимка, в ляво от кадъра просветна – бурята беше преминала в следващата фаза, а аз както се готвех за дълго чакане на лунния изгрев, изведнъж вече бях застанал и бясно щраках кадър след кадър с цел да хвана светкавица – мечта на повечето фотографи и нещо,  което до сега не ми се беше случвало. Не хващах обаче нищо. Редях кадър след кадър на празното небе. Към мен се присъединиха Ванката и Тихомир в същите безплодни опити. По едно време Ванката се изцепи, че сме се напълнили със снимки на гръмотевици…ако някой се чуди как изглежда подобна снимка, нека погледне горния кадър 😉
Тук някъде се породиха сериозни опасения в каква посока ще поеме бурята – страхувахме се, че ще се наложи да се изнасяме масово към параклиса, което щеше да е забавно. Това, което се случи обаче беше по-забавно, а именно: бурята зави покрай нас, като само ни облиза с десетина минути лек дъжд. След това застана точно срещу параклиса, като по този начин един от най-клишираните кадри…
…изведнъж заплаши да стане безкрайно интересен. Лично аз вече бях полудял от факта, че не хващах нищо от бляскавото шоу. Скоро обаче и този факт се промени:
Бях вече доста по-спокоен от успеха, но нямах намерение да спирам:
След всеки по-силен блясък следваха триумфални възгласи от някой доволен фотограф. В следващия кадър са събрани близо пет минути от случващото се пред обектива:
Бурята постепенно отмина откривайки ясното нощно небе. В комбинация с изгряващата зад мен луна се получи интересно осветление:
Последва кратка почивка, докато чаках луната да се вдигне. Голяма част от компанията си тръгна, Ванката, уморен от тежките нощи преди това, си легна и на края останахме аз, Галя и Тихомир за нощни кадри. Заредихме машините със свежи батерии и ги оставихме да събират материал. Този път заложих на един кадър, но исках да е доста дълъг. От трите часа експозиция се получи това:
Издухах 100% пълна батерия за този кадър и реших, че ще чакам изгрева, за да го снимам с малкото ми останал ток. Времето обаче предложи друго. Ясното нощно небе изведнъж се покри с бързо движещи се ниски облаци. Нямаше как да се пропусне и това:
Изправен пред съвсем реалната опасност да нямам батерия за изгрева, се наложи да се поспра. Останалия час мина сравнително бързо, започна да се развиделява и дойде време Ванката да получи поръчаното събуждане. Настъпи синият час на изгрева…
Който аз не снимах. Реших, че ще чакам бледо розовите нюанси:
Показа се и слънцето…горе-долу:
От язовира се вдигнаха изпарения, които заставайки пред слънчевия диск, създадоха интересно осветление:
Сега ме е яд, че не ползвах някой от спътниците ми за фокусен център, но всеки се беше юрнал на някъде по скалите. Както каза Галя: “Снимането на изгрева е занимание самотно…”. За това се наложи да си търся други фокусни елементи:
Чудно как успях да си остана циничен атеист след всичкото това щракане на кръстове и  “божествени” слънчеви лъчи, но някак си оцелях 😀
Облаците над параклиса също бяха красиви, макар че след тези от предния залез изглеждаха като бедните роднини от някое забутано градче:
Аз си ги харесвам обаче:
Изгревът напредна доста, но все още имаше какво да се изстиска от него, постоянното движение на облаците пред слънцето създаваше нови интересни гледки:
Трябваше все пак все някога да си тръгнем…не и след още един последен кадър естествено:
След което просто се наснимах. Рядко мога да го кажа, но сега се случи. Бях преситен.
Дълго време ще ми държат влага тези десетина часа край параклиса. Мога само да се надявам, че ще ми се случи отново нещо толкова интензивно като изживяване… Все пак вярвам, че отново ще мога да напиша подобна високо калорична публикация 🙂
P.S. Предполагам би Ви било интересно да видите и други гледни точки, за това ето публикациите на Тихомир и Галя…Ванката все още се бави, понеже е в доста сложни отношения с литературната си муза 😉
Also posted in нощна фотография, параклис свети йоан летни, светкавица

Полска скакавица и язовир Пчелина

След последното ходене до този водопад, когато го хванах леко никакъв поради топлата вълна, започнах да следя изкъсо прогнозите за времето и да чакам застудяване. За мой късмет се случи – за около седмица температурите си бяха доволно ниски, а аз започнах да точа зъби за почивните дни. Бяхме се разбрали с Ванката Миладинов, за който ви бях говорил в този пост, евентуално да се разходим заедно и той взе, че наистина се нави. Пред вид стила на пътеписите му подозирах, че ще е забавен тип и не бях сгрешил, набързо счупихме леда (в началото дори буквално, понеже той рина скреж от стъклата на колата си) и лека по лека завързахме готин разговор.

Бяхме се разбрали първо да гоним изгрева на Полска скакавица, а след това да караме на импровизация. След минимални лутания в тъмното из Кюстендилските селца, пристигнахме над водопада точно на време. Всеки си хвана пътека за снимане и се разделихме. Аз си бях планувал един кадър под водопада, който се надявах да улуча. Качих се криво-ляво до горе и бях леко разочарован, понеже не беше замръзнало, както го исках…”ще се идва пак, Свинаров”. Все пак изгревът си настъпи и реших да пробвам да извлека, каквото мога от ситуацията:

Заврях се малко по-навътре за да пробвам разни ракурси, които не съм снимал от тука:
Слънцето вече изпичаше, но още беше твърде студено, водопадът ме пръскаше постоянно и всичко замръзваше по мен или апарата за секунди (по едно време капна директно в спусъка и го стопира), за това реших да се ориентирам надолу. Умрях си от смях, като си видях раницата,  която бях зарязал наблизо:
Помотах се малко наоколо търсейки Ванката. По едно време и той се появи, беше се забил по горните части на водопада. Събрахме се отново до изходния пункт и заумувахме на къде да хващаме. На близо беше каньона Шегава, който също бях снимал скоро, но снегът като цяло се беше постопил и решихме, че няма смисъл. Тогава Ванката изскочи с идеята да се занесем на язовир Пчелина с параклиса Св.Йоан Летни – едно от фотографските клишета на България.
Пътьом пробвахме да снимаме в една заскрежена горичка, но тя изглеждаше интересно повече от далеч:
От близо не стана нищо. Пробвахме и близкия Земенски манастир, но и там не изскочи нищо интересно. Малко бяхме поувесили носовете, но все пак оставаше язовира.
Пристигнахме там с идеята да чакаме залез – мястото е много фотогенично, все пак клишетата не са станали такива случайно, само че до залеза оставаха над четири часа…на всичкото от горе и се позаоблачи по възможно най-тъпия начин от фотографска гледна точка. Решихме обаче да чакаме. След малко се появиха и колеги, слънцето просветна леко и се заехме да щракнем поне документално един от най-сниманите ракурси на местността:
Ванката и Росица в действие:
До залеза оставаше още много. Всеки започна да си търси нещо за  снимане. На мен ми станаха интересни формите, които образуваше топящата се ледена повърхност на язовира:
Някой приличаха на нервни щрихи нахвърляни с писалка:
И това не отне много време. Пробвах и разни други ракурси на параклиса:
На края се кротнахме малко и седнахме да си лафим. Небето се поизчисти с изключението на малки ефирни облачета, което предполагаше интересен залез и продължихме да чакаме пообнадеждени, че няма да се приберем само с документални кадри от тук.
След около час и половина хилежи, дойде време да се ориентираме към избраните точки за снимане.
Нямах много време за импровизации:
Понякога малко след залез е най-интересно:
И това беше. Близо пет часа дрямане за десет-минутен прозорец с подходяща светлина…Доволни бяхме все пак, денят беше горе-долу спасен и си хванахме пътя не без обичайните закани, че ще се върнем и “тогава гле’й к’во става…”

Лека от мен и честит Рожден ден на баща ми, да ми е жив и здрав 🙂

Also posted in водопад Полска скакавица, залез, Лобош, параклис свети йоан летни