Силният снеговалеж последван от рязкото покачване на температурите в региона създадоха един от най-интересните сюжети, които съм снимал. Преди това минаха няколко дни с кофти светлина, но на края в една слънчева сутрин дори не успях да закуся, а директно запалих към залетите места.

На място ме посрещна комисия от местни експерти, които ме въведоха в ситуацията:

Обясниха ми разни неща и нямаше как да не им благодаря с една снимка.

Самото място изглеждаше странно – до където стигаше погледа, равнината беше залята. Определено си струваше да се документира:

Толкова много вода нямаше да се изпари достатъчно бързо, за това бяха пробили дигата, която разделя река Тунджа от нивите, за да се оттече всичко в коритото и.

Около десетина минути седях хипнотизиран от играта на буйстващата вода и по едно време усетих, че няма смисъл да снимам всичко, което се случва на повърхността…тези фрактални структури нямаха край и всички ми се виждаха достатъчно красиви за снимка.

Насилих се да мръдна от това мостче, сигурен бях, че има още интересни неща, а светлината беше прекалено добра, за да се задържа на едно място.

Всъщност добих усет за самото наводнение едва като снимах тези стълбове.

Вариациите по темата бяха безкрайни.

Замислих се какво ли щеше да се получи, ако имах една лодка под ръка…най-вероятно като се знам, щях да си изтърва апарата във водата, но все пак помечтах малко за възможните композиции…

Не можех да спра да снимам стълбовете…все пак знае ли се дали отново ще имам възможността някога…

Пак.

За паметната плоча в дясно ще дам обяснения малко по късно.

Междувременно още малко стълбове.

И пак:

И още малко:

Това е един краварник, до който нямаше достъп заради водата.

Време беше да потърся нещо различно.

Спокойно си търсих композиции, докато зад гърба ми минаваха колите. Някои даже подсвирваха по някакви си техни причини.

Естествено като има такава вода, на повърхността изплува всичката човешка мръсотия.

Реших обаче за разлика от друг път да не се концентрирам върху това. Прекалено ми беше красиво всичко, за да се занимавам с обичайната мизерия.

В такъв ден всичко е на ниво.

Междувременно хората си се мотаха по техните дела и цъкаха с език, като минаваха покрай водата.

Реших да мръдна до първото село Веселиново, за да видя каква е ситуацията там.

Беше сравнително сухо, но в най-ниската точка все още беше залято.

Това е бившата спортна зала “Комсомолска”. По-късно разбрах, че всъщност има насрочено  републиканско състезание по петобой на другия ден. Дисциплината беше стрелба.  Интересно ми беше как щяха да се оправят състезателите…

Един изглед от близо:

И един през оградата:

Екзалтиран от сюжетите се сетих, че в близкия град Елхово ситуацията според новините е дори по-лоша…за мен това се превеждаше, като повече материал за снимки и реших, че след обед отивам на там.

На връщане снимах отново вече леко пониженото ниво на водата…повече и повече неща изплуваха от долу…все пак всичко това се случва непосредствено до ромската махала на града.

На минаване през Ямбол щракнах обикновено празното корито на Тунджа:

До Елхово стигнах малко по-бавно благодарение на отворилите се трапове в асвалта. Ситуацията нямаше нищо общо с бедствието, за което бях чул. Явно най-лошата част беше минала и сега само разлятото корито на реката показваше горе-долу какво е било:

Не беше това, което очаквах, но ставаше за снимане:

Все пак да си дойдем на думата, като пратиш пейзажист да ти прави репортаж получаваш подобни снимки:

Това стадо кози се прибираше тъкмо на време, за да внесе малко движение и хумор в ситуацията:

Нямах повече работа край Елхово, за това запалих обратно към Ямбол, за да видя как се е променил изгледа с преместването на слънцето.

Реших този път да се кача малко на високо, за да щракна една по-обща картина на ситуацията. Долу в дясно се вижда пробитата дига.

С промяната на светлината, се промени и настроението…горе-долу…

Да обясня и за паметната плоча: това е мястото, където е било създадено първото ТКЗС в региона…или нещо подобно. Хората са решили, че е важно. На фона на водата обаче седеше много драматично:

И за финал една глупост, която май само аз си харесвам 🙂

Това беше. Супер късмет изкарах с този слънчев ден. Предполагам , че като се върна, водата няма да я има или ще са останали спорадични локви пръснати из полето…освен ако не се излее пак някой потоп.

От мен лека и чакаме пролетта да видим какво ще предложи 🙂