Slowlight.BGЯмбол Archives

Подобна снимка бях замислил от години. Докато се случи така, че да я пробвам, доста хора стигнаха до същата идея, но няма лошо, щом великите умове мислят еднакво, предполагам същото се отнася и за останалите глупаци като мен, които се мотат с апарати насам-натам 😀

Идеята е проста: няколко минутна експозиция на хората, които обикалят около църква на връх празника. Минах през известни перипетии, докато си уредя висока гледна точка и за съжаление се наложи голям компромис с идеалната позиция, от която би станало, но все пак нещо се получи.
Това:

За сега съм доволен, надявам се на следващия Великден да се уредя с по-подходящо място за снимане. Чао и лека 🙂

Аа, и Христос Возкресе 😉

Здрасти на всички !

Това ми е първият блог-пост, така че, честито на мен 🙂

Принципно снимам основно природа и е малко странно, че започвам с репортаж, но така се получи: излязох да си пробвам новата играчка по улиците на Ямбол, беше 25.12.2009, провеждаше се обичайното коледарско надиграване, нещата се случваха и в резултат станаха няколко интересни кадъра.
Малко повече за “декора”: центърът на Ямбол по това време е интересно място – пълно е с хора, от всякъде димят скари, пие се на открито и по много. Представете си класически селски сбор от осемдесетте на миналия век…но през 2009 година, което неминуемо поражда впечатления от всякакъв род.
Може би тук е мястото да предупредя, че на връх коледарските надигравания коледари в този репортаж няма да видите. Поради странни причини се съсредоточих върху други неща.

Да почнем с малко интересни участници:

Тези сладури предполагам чакаха мъжете си да се натанцуват по коледарски и да си ходят:

Семеен портрет под релефа на Ради Иван Колесов:

Подрастващ коледар. Майка му (в дясно) с гордост ми позволи да го снимам:

Имаше и гост-музикант – минаващите често покрай градинката на Софийски Университет ще го познаят:

Този сладур го зяпаше с интерес:

Както и този:

Междувременно, както казах, пие се много:

Този дядо много искрено се съгласи да го снимам…не му бях на късмет, след 5 минути го ограбиха и в лудницата от хора никой нищо не разбра:

Ето и една малка Мона Лиза:

Някои се забавляваха, докато за други беше просто “поредния ден в офиса”:

Интересна играчка в NintendoWii-епохата:

Балонче Шрек…гадното гласче в главата ми се заигра с мисълта срещу колко пари са добити авторските права върху образа:

Вездесъщите обречени кученца, коварно сложени в съд, от който няма излизане и така, докато им се спре тока. Самите батерии виждате изакани безгрижно на асвалта, точно както правят истинските кученца: