Фотографите сме особени хора…едно от последните неща, за които си говорим, когато се съберем е фотография. Качествените разговори се случват рядко, но това си важи за всичко…може би не попадам на хора, а може би другите имат лошия късмет да попадат на мен. Запомнил съм обаче едно изречение от един приятен разговор случил се преди години: “Страх ме е да се разделя с фотографията.” Не знаех какво да отговоря тогава. Сега вече разбирам. Трябвало е да кажа: “Вземи си почивка и ако не те дръпне обратно, приключвай и да не ти дреме.”
Няма пък цял живот да сме само фотографи.
Следващите пролетни резултати са от период, в който открих нови за мен занимания, които изместиха снимането леко у лево. Март беше доста постен, вече дори не помня защо. Към края му направих един голям завой по южните полета в търсене на цъфнали дървета. Не намерих. Цъфтежите този сезон пострадаха от синусоидните температури и тези ми въжделения останаха за следващ сезон…може би.
А по полетата не беше идеално скучно:
Минах и покрай местата пострадали от летните пожари предната година. Животът си тече, краят на едни неща е началото за други. Единствената константа за мен си остава скритата красота, тази не особено очевидната, която си иска усилието:
Трябвало е да мина оттам през зимата.
Април започна по-добре. Първо се забих надолу, където някакви локвени абстракции ме занимаваха около час:
След това ме заболя врата да гледам само нагоре, където пък други абстракции чакаха да бъдат намерени:
И за да не залитна съвсем в абстрактния отбор, пощраках и по-конвенционалните рецепти:
Конвенционалните настроения продължиха и през Май. Сливенският Балкан си е там, все така различно прекрасен и шарен по това време на годината:
А абстрактният бацил ме налази отново на един водопад, който изглеждаше леко грозноват под неподходящата светлина, та се наложи да го “съблека” до съставните му части:
Това горе си е водопад, какво не му харесвате. Това долу – също:
Чувствам се като отегчен, претенциозен гъз…колко ли килограма пари мога да поискам за подобни интелектуални полюции, мм?
Месецът приключи в Балкана, където отново “обрахме” кухите плодове на априлската зима, която беше прекъснала вегетацията на доста растителни видове и това, което трябваше да е цъфнало, изглеждаше така:
Но пък имаше други интересни нещица:
Почвам да си мисля, че трябваше да изчакам и лятото, за да обединя двата сезона в нещо по-достойно за внимание. От друга страна…ами това е. Хората си губят времето с какво ли не, малко посредствена фотография не е убила никого…надявам се.
Пожелавам приятно лято на всички. Лека от мен 😉
