Ще ми се да спазя традицията напоследък и да започна с увод, но не ми се получава. Пиша твърде рядко, за да изпитвам писателски блок, а и ми се струва смешно да претендирам за нещо такова. Май просто си затъпявам. При пейзажното снимане обаче можеш просто да намериш един камък за преден план, за да оползотвориш брилянтната светлина, следователно в писането, няколко непретенциозно нахвърляни изречения спокойно могат да се нарекат “увод”. Приемете горните като такива.
МАРТ
През този месец бях в лазарета и не помирисах пейзаж. Напомням си всеки ден, в който се събуждам сравнително здрав, да си го набивам в кухата глава и да пускам по едно “Благодаря !” в ефира, просто така. Толкова.
АПРИЛ
Докато Март изкарах дзен-куцайки напред-назад без и грам да си помисля за някакви планове, през Април….ами наваксах. Не помня друг толкова наситен откъм пейзажно време месец. Не помня и един безоблачен ден. Ще запомня този Април.
Започнах го в близкия Сливенски Балкан, който лека по лека ми става любим. Чувствам се безкрайно глупаво, че снимам от толкова време без да му обърна внимание.
Напомням, че показвам снимки, колкото да отбележа края на сезона. Тази част на Стара планина се оказа цветен рай, но останалото ще видите, когато го видите…
Месецът продължи с триста към изненадващи места:
Както и към такива, които просто отметнах в дългогодишните пейзажни графи в мозъка ми:
Забавни диалози водих, докато намеря този водопад, като в крайна сметка ме спасиха табелите. Местните са готини, но не разчитайте безрезервно. Всъщност ако имате шанс, винаги питайте за посоки поне трима.
Нагазих и в места, които само след месец щяха да изглеждат неузнаваемо, но точно в този момент поне за мен бяха пълни с леко хаотичен чар:
Великден, малко на шега изкарахме в Белоградчик. Оттам не направих нищо оригинално, но останах доволен:
За втори път за довиждане скалите ме изпратиха с гъста мъгла, от която трябваше да ме вадят с тирбушон:
Април продължи с отмятане на дългогодишно запланувани локации, този път в Странджа, конкретно – пещера Махарата. Мога да кажа, че мястото отговори точно на очакванията ми, без да ги надмине, но и без да ме разочарова грам. Странно усещане…балансирано едно такова, не съм свикнал така. Аз или пищя от кеф, или мрънкам гробовно, маскирайки и двете крайности в минималистичен дзен-калъф, на който пише “Каквото-такова…”.
След Странджа успяхме да съберем и обичайната ни фотографска чета, с която последно бедствахме във виелиците към Сувчарското пръскало. Този път разходката беше лежерна:
Следващото пътуване случихме по морето с Тишо Младенов и Радо Стоилов по идея на първия. Снимали му се скални абстракции по брега. Ми добре, отговорих му, искай и ще ти се даде. Аз лично абстракциите ги пропуснах за сметка на други неща:
Там посрещнахме и края на Април и началото на:
МАЙ
В началото му се наложи да отворим лятната резиденция. Както обикновено се случва в такива моменти, времето ме поздрави за добре дошъл:
Наваксах и с абастракциите…не точно скални, но пък си ме кефи:
Продължи и темата от предния месец с отмятането на локации. Забихме се в Добруджанските гори, за да търсим цъфнали божури. Малко трудно, но ги намерихме:
Готино е в Добруджа, още много работа за вършене имам там…
Скоростта, с която препусках през предния месец малко се забави, но Сливенският Балкан отново ми даде:
Наминах и отново към Странджа за да пощракам зелениката. Цъфтежът и малко се пообърка през този сезон може би заради по-студените температури:
Покрай зелениката се натъкнахме и на поляни с едно цвете, което бях виждал само веднъж и оттогава си мечтаех да снимам – тамянката.
Неочакваната находка само затвърди влудяващото ми усещане, че има още мноооого местенца, встрани от обичайните маршрути, които са вълшебно красиви за кратки моменти, а аз ги пропускам година след година…
Последваха нови набези по Карандила и околните скали за още пейзажни съкровища:
А към края на месеца се качих и в Пирин, за да пробвам за пореден път да хвана топенето на езерата…този път с малко повече успех:
На връщане по традиция се отбих и на Батак, където светлината беше достатъчна, за да си загубя час-два:
С това закрих сезона.
Равносметката е чудесна предвид факта, че през една трета от пролетта бях блокиран. Оплаквания имам единствено от политическата обстановка, но живеем, където живеем.
Лека от мен 😉
