ПРОЛЕТ 2024

Току що изчетох соц-медийна дискусия от десетки коментари на тема “вреди ли пейзажната фотография на душата, има ли фотографията душа и изобщо що е то ‘душа’ и къде да я търсим, ако сме я загубили” … и сега изобщо не знам как да почна да пиша за изминалата пролет.

Нямам капацитета да отговоря на такива големи въпроси, за това почвам от месец Март:

Захванахме сезона от Източни Родопи, които предлагат фино мъчение за фотографските души, а именно: пълни са с чудесни водопади, които обаче “работят” изключително рядко. Поради което всеки момент, в който водата е на ниво, си струва човек от нашата порода да е там:

‘Кара Ин’ не разочарова

Записах си и нещо, което преди години пропуснах в унеса си да гоня потенциалния кадър, вместо да видя какво ми се предлага:

Както и разни крайпътни бонусчета, които честно казано ми се усладиха най-много заради момента на изненада:

Последва уикенд по северното черноморие, където слънцето само леко намигна преди да се скрие зад дъжда…

…и където си затвърдих мнението, че горите без листа са ми далеч по-красиви от лятната им униформено-зелена версия:

Април тръгна прилично в Сливенския Балкан…

…продължи приемливо в Родопите…

…и някъде по средата стана грешка – пуснаха лято. Около седмица с температури наближаващи 30 °C и нещата почнаха да излизат извън контрол. Балканът оплешивя откъм сняг, сезонните цветни килими повяхнаха, дърветата позеленяха от сега за след малко….въобще настана една екологична анархия, която събра повечето ми планове, сгъна ги грижливо на купчинка, поля ги с бензин и им драсна клечката.

Малко след това температурите се нормализираха, но щетите бяха нанесени – всичко избързваше с десетина дни. В създалата се ситуация със смирение в душите четата хвана към Западна България. Там дебитът на Полска Скакавица наложи да се спасявам с разни детайлчета:

…и подобни абстракции:

Крайно приятно ме изненадаха горите на Осогово, бих се разходил отново там:

За десерт ни сервираха секвоите на Ючбунар в мъгла…като си спомня как се чувствах, стигам до извода, че душата ми си е на мястото и си е наред…и всъщност дори разчита на това да я захранвам с подобни моменти по-честичко…:

…споделеността също не вреди.

Суховатият Април отстъпи на доста валежен Май. Водопадите отново текнаха и за сефте видях Малкия скок на Веселиново в добра форма:

Сефтетата продължиха и още по на Изток, където водопад Солник предложи часове забавление от третото посещение:

И за първи път видях работещ един водопад, който чакам над десет години:

Блатата край морето също изненадаха с приятни цъфтежи:

Месецът продължи в Сливенския балкан с още цвят:

А скорошните валежи бяха активирали и първите интересни гъби:

Пролет 2024 завърши там, където започна – в Източни Родопи:

И понеже почнах с водопад, няма лошо да завърша с такъв:


Толкова за това кратко ревю на изминалия сезон. Изводът: където е текло, пак ще тече, а това по някакъв начин важи и за душите.


Лека от мен и приятно лято 😉

Posted in водопад Кара ин, водопад Летовник, водопад Малкия скок, водопад Полска скакавица, водопад солник, източни родопи, Осогово, секвои ючбунар

ЗИМА 2023/24

По спомен започвам въведенията за зимните си публикации през последните години с ожесточено мрънкане. Тенденцията обаче е ясна – по една или друга причина този сезон отслабва по нашите ширини, тоест по-добре да си мълча дзен-монашески. Имайте предвид, че не ми е лесно, събуждам се от следобеден сън след не особено успешно сутрешно снимане…в момента съм еманацията на “Мрънкача”, но ще се сдържа.

Никаквата зима роди някакви снимки, voilà:

Декември почна горе-долу добре всъщност. За няколко дни Балканът придоби зимна форма и една обиколка от Сливен до Елена сипа на жадната ми душица:

Обожавам заскрежени гори, особено в ясен ден – толкова фини нюанси на синьото могат да се видят…

Имам много още в главата си, което знам, че може да се случи в такава гора. Зимите се влошават, но надеждите си остават.

Коледният сезон както обикновено ме върза в града, можех единствено да реагирам на подобни облачни обещания с нормалните за околността сюжети:

Нова година посрещнахме с приятели на морето. Бях си казал, че и аз като инфлуенсърите ще стана на първи Януари и ще се отбележа на първия за годината изгрев, но…следващата година…евентуално…може би.

За сега ще се задоволя с изгрева от втори Януари, който всъщност беше по-готин:

Януари в Горнотракийската низина през последните години е като Април…само че Януари:

Към средата на месеца отново пуснаха малко зима към Родопите. Иначе скучноватият Свети дух направо си беше прекрасен:

Малко след това пуснаха зима за уикенда дори в ниското. Реших, че това е моментът да пробвам мечтаните от години Крушунски водопади в сняг. Получи се горе-долу, казах, че няма да мрънкам:

Февруари беше белязан от известни здравословни несгоди, поради което всичко се сведе до едно неприятно качване до хижа Триглав, където видях сняг на няколко места из сенчестите долове и дори малко лед в една локва на пътя….

….и един изгрев край Несебър от сутринта на деня, в който пиша това:


Това беше горе-долу. Разбира се има и още, но…мечтиии, мечти. Важното е да ги преследваме, независимо от скоростта.

Лека от мен.

Posted in водопад свети дух, Крушунски водопади, Родопи