След като се прибрах от сутрешната сесия, почти не спах мислейки как ще направя по-добра нощна снимка същата вечер. Молех се за поредната ясна и тиха нощ, за да хвана добре звездните отражения.
Денят мина бързо и отново дойде време да подпаля към залеза. Този път за компания дойде един приятел фотограф, който още със слизането от колата зачатка почти безразборно като мен предната вечер. Самият залез беше идентичен с предходния и на мен не ми беше особено интересно. По инерция снимах абсолютно същото дърво от предния ден само защото този път отражението беше леко разбито от полъх на вятъра:
Оставаше ми да си намеря интересна композиция за нощната снимка и да чакам. Не ме свъртя дълго и се поразходих все пак да пробвам разни неща:
Кротнах се, понеже слънцето залезе и беше време да се позиционирам. Имах конкретна идея какви точно звездни дъги искам да хвана, оставаше ми само да вкарам нещо интересно в кадър и да насоча обектива на юг. Хареса ми как това дърво разбиваше монотонността на хоризонта:
Появи се лек вятър, който заплашваше да ми развали желания ефект, но след известно време поутихна. След още малко започнах и експозициите. Моят приятел беше изцяло нов за нощното снимане, но изгаряше да опита, за това не ми беше скучно, докато чаках. Суетехме се около неговия апарат, докато моя трупаше звездни следи и така мина около час и половина. Междувременно се наложи да прибера колата до нас, защото в тъмното видяхме някакви фенерчета да се мотат край нея. Оказаха се бракониери, които бяха дошли по тъмно да си хвърлят мрежите. Двама от тях дойдоха да проверят какво аджеба се случва на тяхна територия и кой евентуално им лови рибата. Странно беше, докто ги убедя, че наистина снимаме в тъмното, а не ползваме някакво странно мигащо и пиукащо приспособление за риболов:
“-Вий кво ся, с туй нещо гледате рибата под водата ли ?”
“-Не бе, човек, снимам звездите,нали ти казвам…”
…знаех обаче че съм хванал светлините от фаровете на колата, което не ми влизаше в плановете.
След въпросния час и половина не знам как реших да проверя какво се случва с експозициите и настъпи смут – бях объркал настройките на чувствителността и общо взето всичко до сега беше на халос…или поне така подозирах. Беснеейки пренастроих всичко и пуснах да се прави нова серия. Влязохме в колата предвкусвайки още толкова време дрямане в тъмното. Лека по лека обаче времето се изниза, а ние вече премръзнали обрахме всичко и подпалихме наобратно.
Оказа се, че първият час и половина следи не са съвсем неизползваеми. Следващата снимка представлява композитен кадър на пълните три часа сумарна експозиция:
Прекалено много излишни светлини се бяха запечатали: остатъчната светлина на залеза, огряните от фаровете на колата дървета, разни инцидентни НЛО-та в далечината на другия бряг…направо ми седи като панаирджийска сергия. Реших да махна първия час и половина и да оставя половината следи:
Така вече по ми седеше като нощна снимка. Общо взето останах доволен, но естествено замислих и друг нощен кадър, който обаче не знам кога ще успея да заснема…поне имам какво да очаквам в бъдеще. Все пак да не останете с впечатление, че бях приключил с мястото, имам да разказвам за още четири пътувания до там 🙂
Честита Баба Марта на всички и лека от мен 😉
