Category Archives: водопад Полска скакавица

Ноември – Родопи, Искърско дефиле, Божи мост, Каньон на водопадите

И така бавно и полека, Ноември се хлъзна в близкото минало. Наближавайки края на годината винаги ставам две идеи по-вглъбен от нормалното и почвам да си задавам въпроси от рода на: каква фотография би снимала една муха-еднодневка…или пък едно хилядолетно дърво ? Какво би значел един перфектен за мен пейзажен момент за същества с различно от моето времево възприятие ?? Този Декември дали ще ме пощади откъм бохемски рапсодии в Балкан-мажор ???

Все важни въпроси 😐

Предпоследния за годината месец започнах на перфектното есенно място – Родопите. Разходката се превърна в идеален пример за кулинарен туризъм, покрай което все пак закачих няколко приятни кадъра:

Минахме покрай местенца, които бях пропуснал до този момент:

с. Гела

Както и през добре познати такива, които този път не ме допуснаха:

Каньон на водопадите, Смолян

И още по-добре познатият водопад Полска Скакавица, който е претърпял сериозен фейс-лифт и сега тече по-различно от предишни години…тепърва ще реша дали ми харесва новата фасада:

В средата на месеца с Галето Велева минахме покрай няколко местенца, които ще дадат повече в бъдеще:

За първи път стигнах и до Божи мост, който приятно ме изненада; за такива места си трябва или много широко стъкло, или зверска работа по някоя HDR панорама, за да се усети нещо:

Направих и някакви смехотворни опити да извадя нещо есенно от родния ми Ямбол…тази долина я оправя единствено гъста мъгла:
В края на месеца отново пробвахме лудостта на горящата метална вълна, но след силното начало на Жребчево, сега резултатът малко ме приземи:
Един съвет: ако снимате близо до землището на кое да е село и се съмнявате, че може да имате проблеми с някой местен пазач, защото може би изглеждате все едно сте хукнали с флекса да му режете от обекта, носете си шише ракия, това е перфектната валута. В конкретния случай ние не носехме, но обещанието да компенсираме тази потресающа липса на съобразителност в близко бъдеще ни отърва от излишни разправии. Ракията е важна, спомнете си мотива за един от последните масови протести в милата ни родина…
Същата вечер се пробвах и на малко light-painting в по-контролирания му вид, за което благодаря на Тоти:
Ми забава си е, пробвайте.
Това е от Ноември 2012 – фотографска туршия 😀 Шепнейки на ум си пожелавам Декември да се окаже достоен завършек на една чудесна година.
Лека от мен 😉
Also posted in Божи мост, есен, Родопи

Януари

Помня какво бях написал в последния си пост относно снимането и публикуването на прекалено много излишен материал в този блог…излиза обаче, че писането всяка седмица маалко ми липсва. Компромисният вариант е да пусна нещо като обзор на целия месец, който въпреки че беше оскъден от към снимане, все пак даде една доста прилична снимка като резултат.

Месецът започна, както предполагам и за почти всички останали, с изтрезняване от обичайната декемврийска бохемска рапсодия в балкански стил. Първите седмици не ми се бараше апарат. След това обаче лека по лека започнах да се сритвам отзад. Без особени идеи от къде да захвана годината, запалих отново към Синеморец да пробвам нещо, което не успях да направя предния път…не успях и сега. Шракнах играта на пяната по повърхността за загрявка:

Нямаше достатъчно големи вълни за да се получи нещо по-интересно след залеза:
Последва работна пауза и сериозен ъпгрейд на зимната ми екипировка.
В един от уикендите се роди колективната идея да се посети Етрополския водопад, който обикновено замръзва доста фотогенично. Налазихме го масово доста хора, като липсата на кадри компенсирахме с постоянна забава. Самият водопад си беше нормално красив за сезона, но на мен нещо си ми липсваше:
Позамислих се колко ли фактори влияят за оформянето на една такава ледена скулптура и как примерно лекото повишаване на температурата преди два дни е спомогнало в конкретния момент да липсва ключова за композицията ми ледена колона…въпреки, че отдавна съм наясно, че снимането на природа на практика опира до късмет, не спирам да си блъскам главата.
Към края на месеца прогнозите хорово изреваха: СНЯГ! МНОГО СНЯГ!!! И веселото е, че този път се оказаха верни на 100%. Северозападна България за два дни се покри с невиждан от десетки години килим. Един от тези два дни изкарах край любимият си водопад Полска Скакавица с цел да повторя тази си архивна снимка:
За пореден път се доказа изводът, че снимка не може да се повтори. Мислех си, че след толкова години дърветата ще са порастнали прекалено и ще за закрили по-голяма част водопада, но това не беше проблема. Оказа се, че самият водопад по някаква причина леко е променил течението си, може би защото е с по-слаб дебит или нещо подобно; лека промяна, която обаче си беше напълно достатъчна да не ми се получи кадър:
Мъчих го и хоризонтално, но…

Тъкмо бях почнал да се отказвам, когато реших да се разходя по брега на близко-минаващата Струма, където се оказа в пъти по-интересно:

В пика на снеговалежа експериментирах с по-кратки скорости, за да хвана треакториите на снежинките:

От там се получи и единствения кадър, който мога да гледам по-дълго този месец, но ще го оставя за десерт.

След Струма, прогнозите показваха два дни с разкъсана облачност. След тежкия снеговалеж, реших, че най-подходящото място ще е Белоградчик. Много сняг, красиви скали, които стават кърваво червени по изгрев и залез…мечта. Това го беше надушил и Ванката Миладинов, така че не ни трябваше много, за да хукнем на там.

Този път обаче прогнозите изцяло се провалиха – за два дни слънцето се показа, точно за десетина минути, което не ни вършеше никаква работа. Почти не извадихме техниката. Аз лично си щракнах едно от любимите места просто за хронология на тази публикация:

Така изглеждаше всичко през 99,99% от времето, а това място определено започва да се превръща в особен дразнител – умът ми не побира как от най-красивите гледки в България не успях да снимам почти нищо и то на два пъти, ако броя миналата пролет…Ако не друго, то поне си починахме, което обикновено не се случва на снимки.
За финал остана снимката, която както казах единствена ми задържа погледа от всичко този месец:
Това ми е любим бързей на тази река, който съм снимал и преди:
В този му заснежен вид обаче за сега печели по красота. Ще видим как ще изглежда пролетно време.
Толкова за Януари. Да видим какво ще предложи следващия месец 🙂
Лека от мен.
Also posted in белоградчишки скали, Зима, река Струма, Синеморец