Category Archives: река Тлаката

Каньона на Шегава

В края на предния пост влязохме в жп тунела на път към село Раждавица, от където смятах да се кача към въпросния каньон. Малко обща информация: самото място, като че ли няма конкретно название, понеже името не реката, която го е образувала е “Тлаката”, но не се използва особено може би, защото самата река липсва. Най-близкото село от горната част на речната долина се казва “Шегава”, което е и най-известното наименование на местността. Самата долина е осеяна с  характерните за Конявска планина каменни образования, повечето от които са именувани, както научих по-късно.

Да се върна по-в началото – излизаме от  тунела:

…кратка GPS-справка ми показа, че ако хвана на пряко през баирите, ще стигна по-бързо и съответно директно свих по стръмното, че ми беше писнало да се ослушвам за пристигащи влакове. Конявска планина не е от най-приятните за ходене с преобладаващата ниска, гъста и бодлива растителност. За мой късмет обаче излязох на един черен път, който ме изведе до началото на самия каньон.
Тогава още имах надежди, че поради топлото време и топящия се сняг, може би въпросната река щеше да действа, но не би. По незнайни причини подозирам, че Тлаката се губи някъде на горе по долината си и извира в края на каньона. След няколкостотин метра се появиха и първите по-сериозни скални феномени:

И един общ план:

По-късно ми се изясни, че първият скален комплекс е и най-впечатляващ, но на вътре в долината все пак има още какво да се види. Ходи се по сухото корито на бившата река, като на няколко места дори има и прагове, от които са течали интересни водопади. Предполагам, че в настоящето би било невероятен късмет, ако ги видя “работещи”.
Междувременно ето още от скалите, които се издигат над долината:

Коритото на реката ставаше все по-интересно, а на мен ми се загнездваше още повече идеята да разбера защо Тлаката е пресъхнала…или по-скоро къде се губи в карстовия релеф, за да се появи километри по-надолу. Все пак изваяните в коритото форми предполагат милиони години постоянно течение…
Погледназад:

Напредването започваше да става по-трудно, понеже на няколко места, трябваше да се катеря по алтернативни пътеки – коритото беше или неудобно стръмно, или замръзнало и непреодолимо. Разбрах, че няма да смогна да се покатеря достатъчно на вътре, а имах конкретна идея къде да изчакам залеза, за това тръгнах да слизам. Ако някой има данни защо река Тлаката е променила течението си, нека ги сподели, ще съм безкрайно благодарен.
След интересно слизане си набелязах място за изчакване на залеза, който не предполагаше да е нещо особено. Изложението на скалите към слънцето обаче беше перфектно през това време на годината:

През останалото време и малкото облаци в небето се махнаха, което направи залезчето дори по-тривиално, но здраве да е, друг път ше е по-красиво:

Безоблачният залез не притъпи задоволството, че посетих едно сравнително малко известно, но страхотно място, което задължително записвам в графата “За повторно снимане”.

Лека 😉

Also posted in каньон Шегава, скални образования