Поредната есен в архива. Поредната публикация. Дали от момента или от нещо друго, но ми става все по-трудно да ги пиша. Времената са интересни, сушата е повсеместна, интуицията ми казва, че всичко е за продан като за последно.
В личен план този сезон за мен беше изцяло белязан от уж безобидна контузия, която уж трябваше да мине за седмица. След класическо подценяване от моя страна, все още усещам ехото и близо три месеца по-късно. В резултат, нямаше високи планини за мен този сезон. А за да има в бъдеще, ще трябва да се кротна още известно време. Не правете така.
Началото на Септември покуцуках из северното черноморие. Дашно място. Само по бреговете между Тюленово и Шабла мога да си откарам месец…
…а като се вдигне и лека вълна, нещата стават безкрайно интересни.
Общо взето, зарязах всякакви композиционни “правила” и така ми олекна от всичко, което се получаваше, че откъм чисто забавление скоро не се бях чувствал толкова свеж:
На края вече съвсем превъртях играта и забих в едни визии, които не са за всеки вкус, но аз лично хапнах доволно:
След крайно задоволителната сутрин, всичко останало беше бонус. В случая, дъждове, които освен проливни, бяха и фотогенични:
След северното море, отново хванах към сухите родопски язовири. Просто са безкрайно интересни така. Искам да се напълнят отново все пак, но междувременно нищо не пречи да ожъна каквото е поникнало:
Ранните есенни цветове бяха плъзнали по боровинките:
Някъде малко след това астрономите вдигнаха аларма за поредната комета, която би се виждала, ако нещо си там със слънцето на завоя и не знам си кво…ми чудесна новина, колкото повече такива изненадки, толкова по-добре. Кометата се оказа прекрасна, от нея научих, че в определени моменти имали и анти-опашки…това е като опашка ама отпред. Познато някак.
Тука точно антиопашката е в облаците, но ако някой се интересува, да пробва в гугъл, има доволно обяснителен материал.
Покрай кометата се случваха и някакви други неща:
Пощраках я още няколко пъти преди да я изпратя на осемдесетхилядигодишното и кръгче. Ясно е, че няма да я видя пак. Такива факти действат смирително.
След кометата последва кратък набег на юг по морето, където пак куцукайки махнах поредното място, което исках в някаква конкретна светлина. Приятно е да се сбъдва човек:
Светлината не е точно тази, но друг път ще ви покажа по-добрата снимка.
След Резово дойде време за традиционното ни есенно пътуване. Дестинацията този път беше Кюстендил и наоколо. Западните планини за мен са сериозно подценявани, но няма как там да няма нещо за мен. Убедих се още през Април, когато в главата ми останаха интересните гори на Осогово. Есенно се оказаха още по-интригуващи:
Минах отново и през симпатичния водопад Света Ана, който ме изненада, че все пак тече:
Сушата беше ударила мястото сериозно, което ме кара да мисля, че ще се върна за още.
Началото на Ноември се случи традиционният уикенд с photoschool. Поредната група имаше особен късмет с времето, за сефте беше толкова сухо и студено. Това обаче даде други неща:
Обожавам ледени текстурки.
Краят на сезона записах отново в Родопите, където прогнозата се пробва да ми продаде старо за ново, но с прогнозите е така, вече ги приемам като “може би, ако имаш късмет…”. Планираното снимане не се случи, но в тази планина ако не си намериш нещо за щракане, по-добре се заеми с нещо различно. В моя случай една красива калина ми задържа вниманието около час…
…и по-конкретно, отраженията които постоянно се меняха с всеки полъх:
На изпроводяк реката около Бачково също предложи странни идеи, като тези топло-студени контрасти:
Или пък играта на светлината по вълничките:
Хилядите мушици лутащи се край водата:
Малко студени дървета:
И един топъл контражур за финал:
Предвид ограничената ми мобилност през този сезон, няма как да съм недоволен.
От мен “умната” и айде да се свършва с тая суша, че аман.
Лека 😉
